Средно по 48 лева е ощетен всеки пловдивчанин - независимо дали е физическо или юридическо лице, който добросъвестно си е внесъл такса-смет миналата година съгласно решението на Общинския съвет от януари 2009 г., което Административният съд обяви за незаконно. Това съобщи инициаторът на продължилото година и половина съдебно дело бизнесменът и общински съветник Любозар Фратев, към когото се присъединиха още над 100 граждани, предаде репортер на Plovdiv24.bg.
"Ще обжалваме във Върховния съд. Не можем да си позволим да връщаме милиони от успешната засега кампания по събирането на местните данъци и такси, това ще означава да останем с по-малко асфалтирани улици и нови тротоари", веднага контрира кметът Славчо Атанасов.
Според Фратев има големи шансове ВАС да потвърди решението на пловдивските магистрати, което пък да обърне практиката не само в Пловдив, а и в цялата страна за калкулирането на такса-смет и най-вече за начина на изразходването й.
В закона точно и ясно било написано, че такса-смет се определя според количеството битови отпадъци и алтернативният метод - като промили върху данъчната оценка на имотите, можело да бъде използван само ако то не се знае.
"В хода на съдебното дело вещото лице потвърди, че количеството отпадъци в Пловдив се знае, то фигурира в годишните отчети, които общината регулярно получава от оператора на сметището в Цалапица. През 2006 г. е било 125 хил. т, през 2007 г. - 145 хил. т, а през 2008 г. - 144 хил. т. Защитата търсеше телето под вола, че не можело да се пресметне боклукът на всяко домакинство, но в закона е записано, че таксата се определя на базата на населено място", аргументира се Фратев.
Липсвала съразмерност на парите, които пловдивчани плащали, и истинската стойност на услугата и доказателство за това било, че към 31 декември 2008 г. 8 млн. лв. от събраните останали дори неизползвани. Вместо да бъде намалена, таксата наново пораснала и така план-сметката за чистота от 22 млн. лв. скочила на 32 млн. лв.
"В план-сметката са предвидени и разходи, които нямат никакво отношение към таксата за битови отпадъци. 722 хил. лв. например са включени за извозването на строителни отпадъци, за което гражданите си плащат отделно. По същия начин в нея не бива да попадат и над 5-те милиона, предвидени за инсенератора - инсталацията за изгаряне на болничните отпадъци, които спадат в категорията на производствените. Защо гражданите на Пловдив да плащат за нещо, което ще обслужва лечебните заведения на няколко области?" - обясни, вметвайки и въпроси, общинският съветник.
Нито допълнителното осветление, нито увеличеният брой на охранителите в сметището имали нещо общо със себестойността на сметосъбирането и сметоизвозването. Най-фрапиращо било двойното дране за едно и също нещо - хем за сметището в Цалапица, хем за екозавода в Шишманци. Тъй като се предвиждало в новото предприятие да бъдат преработени 57 хил. т боклук на цена по 30 лв./т и за целта били заделени 1,71 млн. лв., разходите за депото трябвало да паднат почти наполовина, но това не само не се случило, но дори били увеличени с 1,087 млн. лв.
Напълно дискриминационно било отношението към фирмите, които плащали 35 пъти повече за чистотата на териториите за обществено ползване - уличните платна, площадите, алеите и парковете. "Има ли значение дали по улиците се движи физическо лице или едноличен търговец и дали по тях пътува държавен служител, управител на ООД или пенсионер, та да се мери с различен аршин?", недоумява Фратев.
Бизнес експертният съвет също смята спечеленото на първа инстанция дело като своя морална победа, независимо, че е довело до обтягане на отношенията с градската управа.
"Може и една стотинка такса-смет да ми начислят, но ако тя е несправедлива и не им я дължа, никой не може да ме кара да им я дам", обясни още преди време смисъла на делото адвокатът на жалбоподателите Евелина Божикова.