Натурализацията на един новоизлюпен пловдивчанин

"Новоизлюпен" пловдивчанин разказва как се е натурализирал. Постът в социалните мрежи събира не само усмивки, а и много овации. Приятно четене:

Как да се преструвам на истински пловдивчанин, въпреки че пристигнах от Първомай, като разширяваха Либхер, и жена ми още простира чаршафите в градинката пред блока в "Тракия" – "да ги хване вятърът, тия сушилни много мачкат... и дай да ти го припера тоя гащеризон, бе, Гоше, бригадир си... нощна-ненонощна, хората гледат...“

Стъпка 1 – премести се от "Тракия". Знам, че е удобно, знам, че си си

все едно в Първомай, но няма как – ако искаш да минеш за пловдивчанин, трябва да живееш поне в рамките на града, нали така? Купи си апартамент в псевдоцентъра – "Кършияка" например , запиши децата в "Ботевото“ и смени номера на пасата с пловдивски. По-снобарски настроените пловдивчани ще кажат – ама това пак не е Пловдив, но ти не ги слушай, не може всички да живеят на тепето в стари сгради с високи тавани и дъбови паркети – ти не си нито Кочев, нито изестен писател, така че – за начало бива - клякай на бордюра пред някой хранителен гараж – и си гледай кефа. 

Стъпка 2 – Измисли си легенда. Основна характеристика на истинския пловдивчанин е, че е завършил истинско пловдивско училище. Гимназията в Първомай, нито е училище, нито е пловдивско, така че ти трябва добро алиби за "липсващите години“. Разправяй, като седнете на леща и лютиви чушки в столовата на Либхерчето, че си роден тука, но ваш‘те, видиш ли, заминали за Либия, ти като си бил малък, там си учил в "американски колеж“, и сега, като се върнали, като утрепали Кадафито - мама им да е*а, американска, разсипаха я тая страна, ей – и ето те и теб, обратно у дома в "Кършияка"... За достоверност може да показваш снимка на себе си на камила, като ходихте с Ленчето на Златните след сватбата – само огради кое е камилата, кое Ленчето. 

Стъпка 3 – Смени Ленчето. Любовта си е любов, Пловдив си е град и Ленчето просто не се вписва. Вярно, че беше мис Първомай 2010, вярно, че две деца износи, все едно вода от кладенеца и дини от бостана, дума не се чу, ама ако искаш да минеш спокойно по Главната, без да се червиш, ти трябва пловдивска девойка – не се притеснявай, по същество е същото като Ленчето, върши същата работа, само поддръжката е двойна, претенцията тройна и вместо да си ходи на село уикенда за зимата да прави буркани, ходи на "Хижа Здравец“ да кара ски – кога "Хижа Здравец“ стана ски курорт съм изпуснал, ама айде, то и университет в "Коматево" има, за едни ски проблеми няма да правим... 

Стъпка 4 – Върни се в Първомай. Може да ти изглежда странно, дори крайно, но това е най-добрият камуфлаж на истинския пловдивчанин. На него му е - "топло“, на него му е – "гъчкано“, на него му е – "много селяния“, затова си взима съборетина в някое безумно село и вместо да си бичи айляк в града, копа картофи на нивата, дето ти избяга и заряза и бащина къща и майчина прегръдка и три етажа с два декара двор и смесен магазин отпред... Аз ще те разбера, няма да те спирам, даже ще ти махам от тепето, всичко е суета, приятелю, всичко е парлама, тропни едно хоро, а сега!".