Миналото на Пловдив оживява във видеа, създадени от изкуствен интелект

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с графичния дизайнер Пламен Кочев, за видеохрониките от миналото на Пловдив, които той създава умело с помощта на изкуствения интелект.

Доста интересен поглед върху миналото на Пловдив! Видеохрониките Ви са много оригинални, будят голям интерес, доколкото виждам. Това е пак част от "Акция Фото Пловдивъ“, нали, така? Там могат да се видят тези материали?

Те вече се разпространяват, защото тя се оказва открита групата вече.

Да, точно така. Но наистина е много любопитно как ви дойде тази идея? 

Това е повеля на времето. Общо взето изкуственият интелект навлиза навсякъде. Времето, когато аз правех своите оцветявания на снимки, тогава още изкуственият интелект беше в зародиш. Тогава всичко правех на ръка, с изцяло мой труд. Но напоследък AI в такава степен се разви, оцветява доста реалистично. И аз реших, че нещо, което можем да направим е да надраснем това ниво на оцветяване на снимката и да я оживим като видео. И засега, макар с някои особености, изкуственият интелект успява да залъже окото и да представи една статична фотография, в един доста интересен раздвижен вид.

Вие залагате всичко, което имате като снимки, и изкуственият интелект прави това видео? 

Да, с години събрах доста голяма колекция от снимки. Имам добра база от оцветени фотографии, защото аз реших, че ще раздвижа само оцветени фотографии, за да може да се получи реалистичен филм за съвременния зрител, който е свикнал всичко да бъде вече цветно.

И всъщност легнах на добра почва, на много голям масив от снимки, не подозирайки, че може да имам някои леки проблеми. Основният проблем е, че не всяка снимка става за оживяване, защото трябва в нея да има запечатан от онзи момент нещо, което се е движило тогава.

Ако няма такова, става като много скучно статично видео, в което евентуално някое дърво ако се разплати, може да покаже, че това е видео. Не винаги успявам да насоча камерата, така да се каже, да обходя обекта, за да може да се раздвижи. И е хубаво снимките, които оживявам, да съдържат в себе си елемент като хора, животни, превозни средства, нещо, което се движи. Изкуственият интелект трябва нещо да задвижи. В краен случай той какво прави – сеща се, че може да задвижи облаците. И донякъде пак се получава.

Обаче, когато  е статична снимката, там се получава едно прескачане някакво, нали? Аз лично съм опитвала с такива снимки, но не става реалистично.

Има различни механизми, които използват алгоритъма на изкуствения интелект. Някои се справят по-добре със задачата, по-реалистични са, други доста има да се развиват. Но има един друг интересен момент - много хора виждат сега видеа, които са генерирани от изкуствения интелект, но ако става въпрос за история, тези, които са в миналото, когато не е имало фотографии, изкуственият интелект и неговите манипулатори, създателите на видеата, може да интерпретират действителността от този времена в по-широк диапазон, с много свои идеи или хрумвания. Докато при мен, когато използвам реалните фотографии от Пловдив - неща, които ние знаем как изглеждат, знаем кое къде е и какво има зад него, какво има в този квартал и ако свиеш наляво, в един момент се оказва, че ако интелектът реши да излезе извън кадъра, за да покаже нещо, почти винаги има абсолютен риск да сложи нещо, което не съществува в Пловдив. Това е голямата трудност.

Т.е. изисква се едно много прецизно селектиране на снимките, които му се задават?

От една страна. От друга - ако интелектът добавя нещо в кадъра, което даже не отговаря понякога на епохата, аз просто режа лента и изхвърлям голяма част от направеното. И остава доста малък момент от това, което той е направил. И от тези малки моменти все пак трябва да събера за едно клипче от 2-3 минути, в което всяка секунда е ценна.

Много интересно, наистина! И много умилително гледам коментарите на пловдивчани от по-старите поколения, страхотно въздействия оказват тези видеохроники. По колко минути са те, обикновено?

Различно. Зависи какво съм събрал като материал, колко останал читав материал се е събрал за следващата хроника. Но приблизително от 2 минути до 6-7 минути са най-големите. Това на практика означава събрани и оживени около 10-15 снимки в една хроника. И по този начин се получава видео от 2-3 минути. Всяка хроника съдържа всъщност 10-15 снимки, които съм оживил.

Колко хроники сте направили досега?

Вече са 42.

Това си е доста работа! А за колко време - за два месеца, или повече?

За около 2 месеца максимум, даже 1 месец и половина. В някои от хрониките аз ползвам клипчета, които съм използвал и в други хроники. Т.е. с времето натрупах все повече и повече снимки, които съм преработил във видео. И за да може да се усети епохата, понякога се налага снимки, които вече съм използвал, отново да ги включа и тук, за да може да увеличим усещането за определената епоха.

Приятно занимание е, предполагам. Нещо материално носи ли ви то, освен емоцията? И къде другаде, освен в "Акция Фото Пловдивъ" ги показвате? Имате ли вече някакви планове?

Засега натрупвам материал, а и се уча, защото май няма още специалисти в тази област. Те всички хора по света по принцип се учат върху това, което изкуственият интелект може, защото самият той се развива още. Все пак ползвам програми, които ми предоставят възможност няколко пъти да опитам безплатно. Просто не мога да се позволя да си купя абонамент за повече време. Един-два пъти съм направил абонаменти за около месец, но в крайна сметка гледам да съм прецизен, защото определени количества опити се предлагат безплатно. Като ги свършиш и край. И ако случайно интелектът не се справи при някои от тези опити съвсем, или примерно голяма част от секундите трябва да се изхвърлят, това е ценно време. Ограничен съм.

Не може ли някой да ги използва тези видео хроники от миналото на Пловдив с рекламна цел? Дали сте мислили за такъв проект?

Имам го предвид, но не съм аз човекът, който трябва да го придвижи. Чакам, след като станат достатъчно популярни в пловдивските културни среди, някой да се сети, че може да послужат за нещо, аз нямам против да съдействам. Да си помогнем взаимно.

Виждам, че доста хора се възхищават на видеохрониките Ви.

Аз се надявам и в училищната среда да се пуснат, училищните настоятелства да се запознаят с тези материали, да видят дали не могат да ги ползват в часовете за Пловдив, за които аз пледирам от доста време. Мисля, че града ни заслужава населението му да познава историята си. Защото се оказа, че ние познаваме много градове в света, посещавайки ги многократно. А като се върнем, се оказва, че не познаваме собствените си истории на собствените си градове.

Спомням си и за вашите албуми, които правихте.

Албумите бяха един етап, който надгради онова, което бях направил. Идеята с оживяването на снимките като видеохроники е следващият етап, който счетох за подходящ, за да може да заинтригувам все повече хора. 

Успех пожелавам, трябва да има повече хора като вас!

Те вероятно ще се появят. Вече има и други хора, които следват тази идея, но все пак аз бях първият. Това е една от наградите – това, че си първи, който успя да покаже, че има и такава възможност. Нека сега да опитат други хора, нямам нищо против. Има и по-способни от мен, разбира се. Базата, която имам от снимки, това е голямото мое предимство пред останалите.

Вие дори озвучавате тези видеохроники?

Да, за някои от клиповете, за повечето от тях, търся автентични звуци, които да добавя към кинаджийския ефект. YouTube дава някои ограничения за музика в някои държави, но за България, мисля, че не се създава проблем и мисля, че можем да слушаме клипчетата и с подходяща музика, която оказва много силно въздействие върху възприемането на видеото.

Добре е да се подбере музика, която е характерна за времето тогава.

Не винаги. Аз в началото започнах така. Някои клипове ги озвучих с музика, която е звучала по нашите земи тогава. Но хората са изненадани, защото тя е близка до ориенталското звучене и те смятат, че не е била такова. Аз не твърдя, че непременно е било така, но при всички положения съм слушал музика, която е изпълнявана от едно време, музика от преди век, примерно. Такава е. И за да не е тя примерно, аз обърнах внимание на западната музика от тези години - 20-те, 30-те години. Само че има нещо такова, че сега на нас ни звучи добре за времето, звучи правилно, но тя тогава не е била характерна за града ни. И в един момент се получава нещо такова, че градът започва да изглежда по-американизирано. И затова няколко клипчета ги озвучавам просто с една хубава музика, която звучи носталгично, звучи исторически, звучи даже тревожно на моменти. Това клипче, което направих за земетресението от 1928 година, го озвучих в минорни тонове, защото е било голяма трагедия. И така, старая се според своето светоусещане. А и трупам опит. С всеки направен видеоклип трупам опит, което за мен е полезен урок.