Костадинка Салкова, позитивен психолог: Децата трудно умеят да изкажат това, което усещат

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със специалиста по позитивна психология Костадинка Салкова, за това как да възпитаме емоционална интелигентност при децата.

Каква е идеята на тази занималня, г-жо Салкова? С какво ще се занимават децата?

Идеята на тази занималня за игри е да правим мероприятия, в които децата да учат емоционална интелигентност - как да разпознават чувствата си, да ги назовават и да ги изразяват по най-добрия за тях начин. 

Вие сте, предполагам, екип от психолози или сте сама?

Всъщност, аз съм дипломиран наскоро психолог и това е първото нещо, което опитвам да реализирам като събитие.

И каква е възрастта на групата, която обхващате?

Първото, което сме планували, е за деца он 4 до 10-годишна възраст. И вече, според това, как ще протече, дали ще има интерес, мислим да се развием и нататък във възрастови групи, според развитието на децата по-скоро.

И какво ще правят децата по време на тази занималня? Това ще са вид игри, които ще им давате, тематични? Да?

Първоначално ще ги запознаем с емоциите, коя как се казва, как се усеща като чувство в тялото, след което ще има игри, с които да разпознават самите емоцията, или да разкажат история, в която да опишат как са се чувствали, а другите също да се включат в разискването на самата история. Това е примерно.

А как ви е хрумнала идеята да направите това? Защото това наистина е много важно в най-ранна детска възраст да се работи за емоционалната интелигентност на децата.

Самата аз имам дъщеря почти на 6 и виждам, че тя и нейните връстници много трудно в някой момент успяват да изкажат това, което усещат. И реагират по-скоро импулсивно, отколкото да разбират какво чувстват, за да знаят как да реагират правилно. И затова имам интерес към темата.

Наистина има такова нещо – децата тотално се откъснаха от реалния свят, с тези технологии, които сега навлязоха много активно, и не могат да се изразяват, не могат да изразяват емоции, наистина. Но как само от едно събиране ще стане това, смятате ли, че е възможно? Това е един дълъг процес.

По-скоро идеята е да събудим интереса в децата, след което моето лично виждане е, че за всеки вид емоция би следвало да има отделно занимание или поредица от такива, докато те станат уверени в това, което чувстват и могат да изкажат.

Вие ще разчитате на това родителите да запишат децата си в тази занималня. Затова,  разкажете го така, че да можем да ги накараме да проявят интерес към темата и да доведат децата си при Вас. И после ни кажете доколко е важно това и защо е важно.

Идеята на цялото ни събитие е първоначално да запознаем децата с емоциите, коя емоция как се казва, какво изражение има тя вътре в тялото и като демонстрация извън тялото. Да ги научим да бъдат емпатийни към останалите, да проявяват разбиране и да умеят да работят в група, в екип, за да могат и по-лесно да разпознават емоцията в другия. Идеята е това да става през игрите, защото децата не разбират само теория. За тях е важна практиката и това да бъде увлекателно.

Една от игрите, например, които сме подбрали, е "Колело на емоцията“. Всяко дете, завъртайки колелото, попада на емоция, споделя какво знае за нея, може да я изиграе, ако иска, чрез мимика, може да разкаже история. И така, под формата на история, после да може да се обсъди тази история от другите деца.

Например, пада му се на колелото "тъга" и детето трябва да разкаже какво знае за това. Например: Ти как изразяваш тъгата си? Смяташ ли, че този начин е правилен? Как реагират останалите, когато си тъжен? Би ли разказал история, свързана с тъга, кога си бил тъжен за последно?

Отделно, аз се занимавам и с писане. Предстои ми издаване на книги, детски, свързани именно с добротата, с надеждата, с помощта. 

Но идеята е точно това – през приказка те да видят какво е да се върши и нещо лошо, и нещо добро, какви са последствията. Или, как би могъл да помогнеш чрез добри действия и това съответно е някакъв вид чувство, което се поражда.

И съответно те самите да изпитат някакви емоции там. Колко време ще бъдат тези занимания при Вас?

Като продължителност между 2 и 3 часа. Зависи от групата. Първото занимание е 3-часово, защото смятам, че е по-важно да бъде обяснено повече. 

За първи път го правите? Значи на точното място сме и точно навреме, за да ви помогнем. Интересно е, защото това много ни куца. Даже и вече в по-напреднала възраст контактът между децата е много ограничен. Но това всичко си има обяснение.

Всъщност проблемът е, че и някои от родителите са много емоционално неинтелигентни и не могат да си изкажат емоциите по правилен начин. Съответно, една от идеите ми е за в бъдеще да има групово занимание, в което родителят да чуе детето, а детето да бъде разбрано от родителя.

Като че ли едно цяло поколение, а може би и повече, е загубено за тези неща, в начините да изказват емоциите си.

Особено сегашното поколение, което не чете книги, не се интересува и гледа само кратките клипове, много е трудно.

И накрая на заниманията ще направите нещо като дискотека, виждам в анонса ви? Ще има и някакви изненади?

Да. Плануваме да има мини дискотека, да се забавляват. Все пак трябва приятното и полезното да са обвързани. Накрая всяко дете ще получи сертификат, с който да се чувства лично ангажирано и прието в групата, и доволно от себе си. И подаръче ще има за всяка емоция. Планували сме нещо от рода на малък дневник да бъде, или под формата на дневник, в който по-големите особено да описват емоциите си.

А имате ли си спонсори? Някой нещо ще помогне ли с подаръчета например?

Или тепърва ще се развивате!

Тепърва започваме, да.

А защо "Онче – Бонче“ сте го кръстили това лятно занимание?

Защото си мислех за нещо интересно и се сетих, когато бяхме малки, как се брояхме – онче-бонче, счупено пиронче. Това беше най-забавното от подготовката на играта.

А сега тези игри децата не ги знаят изобщо.

Моята дъщеря не знае почти нито една игра, когато й разказвам. Те и в детската градина ни им говорят за тези игри.

Да, да, да, всичко е по-различно. По принцип децата ни сега не излизат много на открито да играят, както някога се е играело. Ами, добра идея имате и пожелавам успех. Събитието е на 12-ти, на Младежкия хълм?

Малко импулсивно реагирахме, тъй като все още нямаме официална зала за по-студените дни и не знам как ще е занапред, но сега да, на 12-ти ги чакаме на Младежкия хълм. За събитието може да се информират във Фейсбук - Занималня за игри "Онче - Бонче". 

Ами, още веднъж ви пожелавам успех!