Известен в Пловдив бизнесмен ликува!

С две последователни съдебни решения – на Апелативен съд Пловдив и на Върховния касационен съд – беше потвърдено, че прокуратурата на Република България носи отговорност за незаконното наказателно преследване срещу Иван Христов Гологанов, в качеството му на управител и собственик на "Цифрова кабелна телевизия" ООД. Делото е водено от кантората на известната пловдивска адвокатка Емилия Недева, съобщиха от iusauthor.

1. Срещу Иван Гологанов са водени две отделни наказателни производства:

Дело за "присвояване“ на около 2 млн. лв. от дружеството "Цифрова кабелна компания“ ООД. 

Образувано през февруари 2014 г. за тежко длъжностно присвояване.
Гологанов първо е разпитван като свидетел, а по-късно официално привлечен като обвиняем и му е наложена парична гаранция. 
Производството се влачи повече от 7 години и накрая през 2019 г. е прекратено, тъй като не е установено престъпление, а през 2021 г. прекратяването става окончателно след съдебен контрол. 


Дело за повреждане на кабелна мрежа и "хулиганство“ по сигнал на конкурентна компания. То е 
образувано през февруари 2018г. Гологанов е задържан за 24 часа, след това за още 72 часа, а по-късно му е наложена гаранция от 10 000 лв. 
Повдигнати са му обвинения за повреждане на телевизионна и интернет мрежа, хулиганство и самоуправство; част от обвиненията са свързани пряко с професионалната му дейност като оператор. 
Впоследствие е внесен обвинителен акт, но районният съд прекратява делото заради съществени нарушения в разследването и го връща на прокуратурата.
През 2022 г. прокуратурата окончателно прекратява и това производство поради липса на състав на престъпление; съдът потвърждава. 


Общата продължителност на делата е над 11 години – около 7 години и 3 месеца по първото и 4 години и 8 месеца по второто.

2. Какво установява Апелативен съд – Пловдив?

Апелативният съд приема, че са налице всички предпоставки по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение и прекратени наказателни производства поради липса на престъпление. Затова прокуратурата носи отговорност за причинените вреди.

Съдът изрично посочва, че производствата са продължили прекомерно дълго, предвид фактическата и правната им сложност, като прокурори от Районна прокуратура – Пловдив и Районна прокуратура – Асеновград не са осъществили навременен и ефективен надзор върху разследването – при адекватни действия делата е можело да приключат много по-рано; 
повдигнатите обвинения са били тежки – включително за длъжностно присвояване в големи размери, за което законът предвижда до 15 години лишаване от свобода и конфискация на имущество. 


3. Какви вреди признава съдът?

По делото са събрани свидетелски показания, медицински документи и експертиза по съдебно-психологична експертиза, от които се установява, че 
Иван Гологанов е преживял силен и продължителен стрес, тревожност и чувство за несправедливост;
развива генерализирана тревожност, нуждае се от лечение и медикаменти; 
страда от безсъние, отслабва значително, затваря се в себе си, изпитва паник атаки; 
отношенията с близките, приятелите и бизнес партньорите му се влошават – много хора се дистанцират от него; 
медийното отразяване на делата (в малък град като Асеновград) сериозно уврежда репутацията му и влияе пряко на бизнеса му – той е представян като "престъпник“, преди да има каквато и да е присъда. 


Съдът приема, че тези вреди са пряка последица от незаконните обвинения и продължителните производства.

4. Размерът на присъденото обезщетение.

Първоинстанционният съд присъжда 6 000 лв. за първото дело и 10 000 лв. за второто като обезщетение за неимуществени вреди. Апелативният съд обаче намира, че това не е достатъчно и увеличава сумите: 
12 000 лв. за първото производство (за тежкото длъжностно обвинение);
18 000 лв. за второто производство (за трите обвинения и съдебната фаза).


Общо: 30 000 лв. за морални вреди, плюс законна лихва от датите, на които решенията за прекратяване са влезли в сила.

Към това се добавят и вече присъдените 10 800 лв. имуществени вреди – адвокатски хонорари по двете дела.

5. Какво реши Върховният касационен съд?

Прокуратурата подава касационна жалба с твърдения, че обезщетението е прекомерно и че няма причинна връзка между вредите и производствата. Иван Гологанов също подава насрещна жалба за по-висок размер на обезщетението.

ВКС постанови определение, с което не допуска касационното обжалване, като го мотивира с виждането си, че Апелативен съд Пловдив е приложил правилно задължителната съдебна практика по ЗОДОВ;. Приема се също така, че въззивният съд е отчел всички релевантни фактори – продължителност на делата, тежест на обвиненията, последици за психическото състояние и репутацията на ищеца, обществено-икономическите условия в страната и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД; 
поради недопускане на касация, насрещната жалба на Гологанов също не се разглежда.


Решението на Апелативния съд – Пловдив остава в сила и става окончателно.

6. Защо това решение е важно? Казусът на Иван Гологанов, като управител на DCC сочи, че прокуратурата може да бъде държана отговорна за незаконни обвинения и прекомерно дълги наказателни производства, които завършват без никакво доказано престъпление.
Моралните щети – страх, срам, срината репутация, загубени клиенти – са реални вреди, които подлежат на обезщетяване.
Съдът ясно напомня, че обвинението не е "безплатен експеримент“ – когато години наред животът на човек е подменен от наказателен процес, държавата дължи справедливо обезщетение.