Интересни инициативи за децата в Етнографския музей в Пловдив

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Николай Райшинов, експерт "Връзки с обществеността" при РЕМ - Пловдив, за традиционните работилници за изработване на мартеници.

Отново интересни инициативи за децата в Регионален етнографски музей – Пловдив. Идва Баба Марта. Какво сте организирали?

Ако ми позволите да увеличим периметъра на възрастта – събитие далеч не само за деца, но и за техните родители, баби, майки, приятели, учители, изобщо забавление за цялото семейство и приятелите предлагаме. Още този петък, 27 февруари, имаме удоволствието да поканим малки и големи на традиционните работилници, които Регионален етнографски музей в Пловдив организира в навечерието на любимия пролетен празник Баба Марта. Започваме с изработването на традиционните от всички нас обичани български мартенички с вълна, със специални технологии, които нашите уредници и музейният педагог ще показват.

Работилниците ще бъдат на 27 февруари, от 10.00 до 14.00 часа, и на 28 февруари, събота – това са петък и събота, 27 и 28 февруари, но в събота имате време от 10.00 до 16.00 часа да заповядате в музея и да се потопите в изпълняването, в сбъдването, в осъществяването на този любим вълшебен ритуал. Имаме и новост тази година. Заедно с Посолството на Република Молдова в Република България и с нашите партньори от Сдружение "Спектър ХХІ век" и списание ""Дипломатически спектър" сме поканили една прочута майсторка от Кишинев - Енаки Олесея, художник и дизайнер от молдовската столица.

Тя ще покаже традиционни молдовски техники в изпълнението на този пролетен празничен ритуал, който е популярен, забележете, и в Молдова. На 27 от 15.00 часа наш официален гост ще бъде извънредният и пълномощен посланик на Република Молдова у нас Негово превъзходителство Емил Жакота. Той пък ще разкаже за над 60-годишната история на Мартенския международен фестивал "Мърцишор" – много популярен в Молдова, посветен тъкмо на молдовската мартеница.

Така че съм сигурен, че ще можем да заинтригуваме всички наши посетители, които ще могат да се потопят и в българската, и в молдовската Баба Марта. Предвидили сме и базар с автентични български и молдовски мартеници, които ще бъдат на изключително символични цени.

Може би малко хора знаят, че Баба Марта всъщност не е само български обичай. Поне в още три страни се отбелязва този празник.

Да, точно така. Корени на Баба Марта, на мартеничката, отбелязването на този хубав празник, или поне кандидатстващи пред ЮНЕСКО, за да защитят тази традиция, са представители на Молдова, Румъния, Република Северна Македония. Но позволете ми един местен патриотизъм и шовинизъм – с най-голямо основание със сигурност сме ние, българите.

Със сигурност, да, което ни прави много горди в действителност. Какво друго интересно предстои в музея, Ники? Можем ли да кажем какво още да очакваме с нетърпение при вас?

Пролетта тепърва набира сили, а с нея и проявите в Регионален етнографски музей, които не спират през цялата година. Но със събуждането на пролетта ние получаваме нови сили за нови събития, които да провокират въображението, но пък разбира се, водени от изконната ни мисия да съхраняваме и опазваме българското. В този ред на мисли, на 14 и 15 март ще имаме един хубав, слънчев уикенд.

Каним всички наши приятели и почитатели на българските занаяти и традиции да ни посетят във времето от 11.00 до 16.00 часа в Куюмджиевата къща, за да могат да наблюдават уникални демонстрации, а защо не и да се включат в стародавни техники на различни майстори-занаятчии, които ще обучават на текстил, на тъкане на колани с кори, на орнаменти от котленски, сливенски килими, орнаменти от престилки, работа с вълна, изработване на кукли и други предмети, декориране на вълна, печат, щампа върху памучен текстил и още много, много интересни занаяти. Майстори, ковачи, изработване на народни носии ще могат да наблюдават малки и големи, и да се включат в един страхотен занаятчийски уикенд при нас, в Регионален етнографски музей.

Това е едно подкрепящо събитие на една мащабна проява, която ще се провежда по същото време в Международен панаир – Пловдив: "Живото наследство на традиционните занаяти – популяризиране и приобщаване", дело на колегите от Регионалния център на ЮНЕСКО в София.

Така че заедно обединяваме сили, за да подкрепим традиците ни и да предадем съвременно знание за тези толкова важни занаяти, които са ни изградили като общество, дали са ни препитание, а днес пък са безспорно културен белег на нашите традиции, на съвременното ни общество в неговия стремеж да помни и предава миналото.

Българските занаяти са нещо, което трябва да продължава да съществува, тъй като това показва нашата идентичност. Може би, откакто си в Регионалния етнографски музей, ти стократно си се убедил, че са живи българските занаяти. Така ли е наистина?

О, безспорно има живи български занаяти. Гостите и традиционната публика на нашия музей знаят, че ежегодно дворът на музея ни се превръща през юни месец в една пъстра, пъстра чаршия – точно както от едно време, в която ковачи, леяри, ножари, тъкачи и кой ли още не разпъват своите работилници на открито и наистина показват стародавни традиции и обичаи. Точно така, както навремето са се правили различните изделия.

Вече мога да анонсирам и датите, в които хората да очакват любимото изложение, любимия фестивал, любимата проява на Регионален етнографски музей в Пловдив. Това е именно Седмицата на занаятите – едно изключително пъстро събитие, което винаги привлича публика отблизо и далеч и дава очи в очи среща с едни от най-добрите майстори не само от региона на Пловдив, но и от цялата страна.

От 22 до 29 юни дворът на Регионален етнографски музей ще бъде една наистина пъстра чаршия, символ и белег на българското, и ще покаже силата и мощта не само на еснафа от региона, но и на майстори-занаятчии от цялата страна, обединени от каузата, че обичаме занаятите и обичаме традициите.

И ако някой се съмнява, това е мястото, където може да види с очите си, че нашите занаяти са живи. За някои хора това дори е поминък и сега, нали така?

Точно така. Всички наши майстори, които гостуват на Регионален етнографски музей и припознават като стряха, сигурен заслон в опазване на кодекса на истинския занаят, на майсторството, на сръчността, това са хора, които освен творци, са и хора, които и днес продължават да вадят препитанието си тъкмо чрез тези занаяти, които в миналото са били гръбнакът на селската, а защо не и на голяма част от градската икономика.