Горещите августовски дни си вървят, керванът от дебили и чобани по пътя - също, кучетата си лаят, но изведнъж четем следният материал, написан, най-вероятно, в добре климатизираната стая на някой ПиАр от МВР - "Пловдивската полиция: Спипахме доста нарушители за последните 24 часа".
В материала се посочват невероятните статистики от 50 акта, 111 фиша и 105 електронни фиша за едно денонощие. Липсва, обаче, на кое сенчесто местенце са стояли въпросните герои, написали всичките тези актове, фишове и електронни фишове. Според мен е на някое малко кръстовище, с удобно, пересто дърво, под което да стои служебното МПС, за да не се нагрява твърде много...
Явно в средите на милицията това са зловещи цифри, показващи грандиозен труд, себеотдаване и повод за 20-на заплатки при пенсиониране на крехката възраст от 40 години. И сигурно са били сериозни тези цифри във времената, когато Студената война беше в разгара си.
Такива цифри в тогавашна сводка (не че бяха публични, защото народната власт не даваше на народната милиция да казва на народа нещо) биха звучали като грандиозна акция и в съзнанието на образцовият соцгражданин ще изплуват жигулита със сини ленти, милиционери с военни униформи и калашници, спрени москвичи, лади и трабанти, въобще - активно мероприятие за борба с недъзите на развитито социалистическо общество.
Чудите се защо "милиционерствам" до момент в статията ли?
Ами защото (на)родната полиция не е мръднала на йота от "разгара на Студената война". Защото въпросната полиция трябва да "пипне" някого, и при желание, да му напише акт/фиш. И то само при грешен отговор на въпроса "И ко прайм ся?".
Свят, в който програма за разпознаване на лица може да се инсталира на всеки що-годе читав телефон, да не говорим за софтуер, който може да анализира трафик, да разчита номера, да отчита нарушения по предварително зададени параметри, та този свят е чужд на (на)родната полиция. Те си я карат на емпиричният принцип "око да види, ръка да пипне".
Не знам колко стотици хиляди автомобили има по изстрадалите улици на прекрасния ни град, но виждам, че шофьорите-селяндури не само не намаляват, а напротив - увеличават се, и то в геометрична прогресия.
Този проблем не е нито градски, нито държавен, а континентален. За решаването му преди 20-на годинки първо в големите градове, после в по-малките в (практически всички) други държави са монтирани десетки, стотици, хиляди камери.
При това камери, които (О, Чудо Невиждано!) налагат глоби, без да има "административен капацитет" пред монитора! Или, преведено на милиционерски, без да изразходват въпросния "административен капацитет" от така ценните братовчеди, съпруги, дъщери, работещи в административната система на (на)родната полиция.
Едва ли остана неработещ в "системата", който да не е наясно, че девет десети от тази система са в нея за да им плащат, а не за да работят. Едната десета "балъци", които имат някаква чест ведно с пагона си, отдавна са обезверени от тълпите роднини, връзкари, парашутисти, от приличащите на свински черва родови и кланови връзки, чрез които вече пето поколение стават "милиционери" тотални некадърници.
Същите тези показват активност само при задаване на въпроса "И ко прайм ся?", както и да пушат пред Парламента в защита на така лелеяните 20 заплати.
Тези девет десети са "пипващите", защото, първо, мозъчният им капацитет е на ниво "ранен протохоминид", второ, защото са мързеливи и трето, защото "административният капацитет" на родата им е със същите мозъчни показатели като тях самите.
За съжаление грозната истина лъсва все повече, а тя е - и с КАТ, и без КАТ - все едно. Разликата е един милиард лева.
Очакваме нов репортаж колко и кого са "пипнали" от (на)родната полиция. Да видим този милиард къде отива, аджеба.
Тръпнещ в очакване...