©

Юрий Горбачов не се пази от това да бъде съпоставян. Напротив, отваря се към света и се оставя да бъде проникнат от него. В творбата му историческите събития се редуват с вълшебството на тайнствени пасторални сцени. Художникът идва от страна, която 70 години води идеологическа борба със западната цивилизация. Това не е отразено в картините му, но лесно разпознаваме в тях родната земя на Горбачов. Корените на неговото изкуство ни връщат приблизително 2 хиляди години назад. Творецът избягва изкуствената стилизация, въпреки че бихме могли да сравним новия руски традиционализъм със западноевропейските постмодернистични и исторически инспирации. След епохалното време на революционния модернизъм и гигантизма на социалистическия реализъм Русия се замисля за своята позиция в света и в историята. Картините на Юрий Горбачов представляват такова замисляне и познание. Това познание е много важно както за нас, средноевропейците, така и за останалия свят.

Стилът на Горбачов е формиран от неговата техника и начин на мислене. Оригиналността му се състои в прилагането на живописни похвати, характерни за художествената керамика. Освен традиционните маслени бои художникът използува и емайла с присъщите му златни тонове. Понякога работата му напомня средовековен емайл, където цветните петна са ограничени със златна линия; другаде твори като иконописец, изобразяващ чудотворната небесна сила чрез символиката на златния и червен фон. Тази символика разпознаваме и в европейската готическа живопис от времето, когато Европа постепенно се разделя с културата на Византия. Картинният свят на Горбачов е определено руски, но това описание не е достатъчно, т. к. Русия е велика и многозначна. В Новгородските му картини, както и в тези, от родната Угловка, виждаме приказно красиви пейзажи и къщи, претворени от магията на детския поглед. Виждаме дървени постройки, напомнящи стария славянски свят, виждаме и герои, припомнящи ни древните викинги. Изобразени са животни и хора, свързани с тайнствени обреди. Далече зад хоризонта и въпреки това така близко, се намира безкрайната и пълна с изненади Азия; малко по-на север е Европа на викингите; на юг древните пътища ни водят до Византия. Когато залязва славата на Византийската империя, Русия поема ролята на неин наследник. Москва се превръща в трети Рим и руското изкуство се отъждествява с византийското, докато Европа окончателно напуска Византия. Тази е може би основната черта, която характеризира различието на културите на западна и Източна Европа.

Горбачов твори вече дълги години, много пътува и животът му се изменя. Като творец чувства потребност да реагира на преживените промени. В последно време живее в Ню Йорк и неговата творба е добре приемана. Но, подобно на Шагал, в новия свят художникът не намира много инспирации, които да го стимулират. Изглежда, че тази негова потребност се удовлетворява чак в Индонезия, където през 1995 година изучава традицията на местното изобразително изкуство, но преди всичко е впечатлен от срещата си с буйната природа на джунглата.

В картините му остава да преобладава иконното изображение. Най-вече на райската земя Еден, където животните имат причудливи форми а хората се превръщат в приказни същества. Горбачов е позитивно настроен човек - джунглата за него е храм на природата.

През изминалите трийсет години Юрий Горбачов излага творбите си в десетки галерии по целия свят. Застъпен е в много музеи и галерии, впечетляващ е и списъкът на колекционерите на картините на Горбачов. Между тях ще намерите изненадваща група на известни имена - от Марчело Мастрояни до съпружеската двойка Клинтън.

И това е свидетелство за изключителния руски художествен феномен на живописеца Юрий Горбачов, живеещ в Съединените американски щати.