Глас от Пловдив: С простотията на Бай Ганьо трудно се свиква

Здравейте,напоследък явно трябва да се чувстваме много горди, благодарни и специални, че в пловдивския градски транспорт имало климатици. И не само, че ги има, но и че се пускат. Наистина страхотно постижение! Така читател на Plovdiv24.bg започна разказа си, който реши да сподели с аудиторията на медията ни. Вижте за какво става въпрос:

Нещо друго обаче ме вълнува повече - кога ще започнем да получаваме нормално отношение от невероятните служители и професионалисти, които работят във въпросния транспорт?

Тази вечер около 20:20 се качих на автобус с номер 1 от спирката срещу ПУ. Вярно, климатикът работеше. Дотук с хубавото. Отскоро автобусът се движи по нов маршрут - заради ремонта на "Дунав" минава по "България" и след това надясно по "Васил Левски". И този път се случи така - около 20:30 автобусът зави наляво на кръговото на Панаира, като трябваше да спре на спирката на подлеза /бул. "България" 118/. Шофьорът обаче имаше други планове - спря веднага след кръговото, явно за да слезе "негов" човек, на който би му било крайно неудобно да повърви още 150 м.

Заедно с въпросния приятел на шофьора слязоха и още двама души, които се почудиха малко, но явно се притесниха, че на нормалната спирка няма да се спре. Аз също се учудих, но останах в автобуса. Реших да задам нормалния въпрос /предвид всички ремонти на уникално кадърните ни управляващи/ - "Тук ли е вече спирката?" Въпросът ми беше съвсем адекватен, защото маршрутът на автобусите се променя постоянно и няма как да знам в кой момент коя спирка къде е.

Насреща си получих топ отношение от типичния български Ганьо, седнал зад волана - "Кво ти пречи на теб аз къде съм спрял, бърка ли те нещо??. 

Свикнал съм на простотията им, но все си мислех, че като пътуващ в автобуса малко ли много ме "бърка" къде спира той и къде не.

"Може ли да не ми говорите по този начин?" - мъча се да не бъда и аз Ганьо, нали все пак сме в ЕС и се борим за Шенген. 

"Аз нали ще те спра на спирката ти, кво задаваш въпроси, дето не са ти работа?? - продължава наш Ганьо, окрилен от мъжеството си. 

За момент се почувствах горд, че явно си имам лична спирка. После обаче ми стана жал.... май за всичко около нас. И най-вече заради това, че същият този инвидив, ако имаше роднини където трябва, можеше да е я в градската управа, я в Парламента. Примери - бол.