Другото лице на "Столипиново"

В "Столипиново", където българите от Пловдив все по-рядко стъпват и откъдето репортажите показват само мръсотия и бум на зарази, в няколко малки домашни работилнички все още се съхранява един стар ромски обичай - този на циганите-ковачи, наричани още бургуджии. Предаван от бащи на синове, занаятът се е запазил и заради тежкото положение на ромското население. В криза и безпаричие точно бургуджийството се е оказало единственото спасение за многолюдните семейства. Поради фамилното си занимание с ковачество бургуджиите с течение на времето са се оформили като своеобразна етническа подгрупа.
Някога, като повечето роми, те също са били чергари. От доста години обаче бургуджиите водят вече уседнал живот и в наши дни почти нямат спомен за ежедневието, прекарано в постоянно странстване. Роми-ковачи се срещат в почти цялата страна, но голяма е концентрацията им в Пловдивско, особено в "Столипиново". За несведущия, зареден само с негативни телевизионни репортажи от квартала, би било огромна изненада това, което ще види, ако надникне вътре в ромските къщи, повечето от които отвън изглеждат не съвсем угледно. Там има цели оборудвани работилници, в които десетки роми изработват ръчно широк кръг предмети от метал: мрежи, огради, подкови, даже винкели.
Макар в момента стоката да има добър пазар, бургуджиите поне в Пловдивско не са особено заможни. Изкарват по около 300-400 лева. С тези пари едва успяват да изхранят децата си. За дрехи и други луксове просто не може да се мисли. Сред циганските фамилии, разбира се, има и няколко изключения, но новите скъпи постройки още се броят на пръсти.

Любопитно е как ковачите от "Столипиново" са се приспособили към всякакви несгоди, за да продължават упорито традицията си. В голяма част от квартала по цели дни няма ток. Пускат го само вечер и то за няколко часа. Така местното енерго е решило да накаже циганските семейства, които не са изрядни платци. Страдат обаче всички. Бургуджиите са решили този проблем по два начина. Едните въобще не ползват ток, а за да подсилват огъня, с който нагорещяват желязото, използват кожено духало. Друга част от ромите дават "нощни смени". През деня мъжът в семейството спи, а вечер, когато пуснат електричеството, отива в работилничката и изработва парите за цялото домочадие.

Асен Атанасов, баща на четири деца, например в момента е получил поръчка да направи няколко подкови. Той е един от тези, които напълно са игнорирали електричеството. Гордо ни показва как подсилва огъня с духало, но веднага след това с тъга споделя, че с тежък труд изкарва едва 300 лева за цялата фамилия. Съседът му Илия пък е от работещите "на смени". Кове докъм осем сутринта, когато обикновено токът спира. Наблизо живее и Асен Бошнаков, който минава почти за чорбаджия. Успял е да си устрои в работилница цял гараж, където работят ковачи, тенекеджии и дори автоспециалисти. Последните по съвместителство са се научили да поправят всякакви коли, защото автомобилният парк на "Столипиново" е твърде шарен. Асен е обещал, че покрай бъдещия център лично ще вземе при себе си няколко младежи за калфи, за да ги обучи на традиционен занаят.

Макар да изглежда, че ромите бургуджии нямат алтернативи пред себе си, вероятно този занаят постепенно ще отмре Фондацията за регионално развитие "Рома" обаче си е поставила за цел не само да го опази, но и да го развива. На бул. "Ландос" в Пловдив, там, където започва "Столипиново", е разположен Ромският културен и информационен център, плод на тази фондация. Оборудването в него е дарено от американското и британското посолства и затова там могат да се намерят компютри с високоскоростен интернет, на които работят много млади момчета и момичета. Почти всеки ден тук идват и техните родители на училище за ограмотяване. При това абсолютно безплатно.
И тук е поредната голяма изненада за посетителя. Наместо очакваните, жалейки за циганската орисия, в предизборните октомврийски дни сред част от мургавото население далеч по-актуална е темата за дясното пространство. "Тези хора акъл нямат. Как можаха да не се разберат, ами са се изпокарали и сега зорлем бутат комунистите пак на власт", кахъри се шефът на Ромския културен и информационен център Антон Карагьозов, докато ни развежда из квартала. Напълно е искрен в това си притеснение, което насред "Столипиново" изглежда толкова екзотично, колкото и бургуджийството.

Извън политиката Антон обяснява, че първата задача на фондацията и центъра след основаването им преди години била да подпомогнат онези семейства, които останали без никакви пари и без имоти. След 1989-а особено тежко било положението на заетите в селското стопанство. "Закриването на ТКЗС-тата удари най-вече ромите. Те бяха работили цял живот на полето или сред животните, а бяха първите съкратени. Държавата не ги обезщети. Част от тях продадоха имотите си, за да се изхранват. Затова ние трябваше да им помогнем", обяснява Антон. След това се насочили към социално подпомагане. А тази година усилията им са в посока на създаване на бизнес центрове, които ще подпомагат традиционните ромски занаяти. За целта са кандидатствали по специална програма за насърчаване на този род дейности и всеки момент очакват да научат дали проектът им е одобрен.

"Програмата изисква от нас да притежаваме специална къща, където ще устроим бъдещия бизнес център. Там ще има кътове на различните занаяти. Единият ще е например за майстори-кошничари, друг - за бургуджии. Точно в Пловдив кошничари няма, но в околните села този занаят се поддържа", разяснява разпалено Антон. Идеята предвижда за партньор да бъдат привлечени местното бюро по труда и частният бизнес от региона. Фирмите ще подават информация от какво се нуждаят, ще правят заявки и после ще изкупуват готовата продукция. От своя страна центърът ще финансира ромите - производители да регистрират свои фирми. Кандидати няма да липсват, защото някои бургуджии напоследък са се специализирали и в изработването на скъпи метални сувенирни изделия, които се продават доста добре.

3 милиона евро за ромски занаяти

Близо 3 млн. евро са безвъзмездно отпуснати от Министерство на труда и социалната политика по проект "Интеграция на пазара на труда на етническите малцинствени групи". 2 200 000 евро са осигурени по програмата ФАР, а 726 000 евро - от държавния бюджет. Целта на проекта е социалната и икономическа интеграция на групите в неравностойно положение, за да се изпълни глава "Заетост" от Рамковата програма за равнопоставеност на ромите в българското общество.

Проектите ще се изпълняват в Монтана, Сливен, Добрич, Шумен, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, София, Враца, Бургас, Пловдив, Русе и Благоевград, където живеят най-много роми. Ще се финансира обучение по предприемачество, на земеделски стопани и занаятчии.
Размерът на безвъзмездната помощ е между 50 000 и 150 000 евро, като грантът не трябва да превишава 75% oт общите допустими разходи. Останалите 25% трябва да бъдат осигурени от кандидатстващите организации.

Проблемът е, че никъде в условията по проекта не е посочено, че кандидатите по него освен с обучение ще се ангажират да осигурят и работни места на завършилите успешно. Това поставя въпроса дали тези 3 млн. евро няма да се превърнат в поредната апетитна хапка, глътната от поредната фондация? И тъй като проектът не стимулира и работодатели да осигуряват работа за ромите, резултатът може да е няколко хиляди добре квалифицирани безработни. Информацията е на вестник "Сега".