Всяко нещо с времето си. Сложиха ги някъде в 1-ви или 2-ри курс (1994-95 г.) от моето следване. Имах от Булфон и Бетком фонокарти. 98-а обаче станах абонат на Мобилтел и картите автоматически отпаднаха. Тогава, всъщност, започнах да ги колекционирам. Имаше някаква романтика в тези телефони - и уличните, и мобилните. Странното обаче е, че и до ден днешен много хора разчитат на предплатени услуги... По-мило ми е да си спомням как преди се провеждаха международните разговори: отиваш в пощата, заявяваш държава и номер. След това сядаш и чакаш да те викнат. Отваряш вратичката, стъпваш вътре, светва лампата и започваш да викаш така, че да те чуят до Халите. Какво ли не правеха тогава, само и само връзки да няма :-)))) Имаше определено някаква романтика. Сега е скучно - твърде презадоволено и фалшиво.