На 11.08.2014 г. около 10 часа ме спира полицай от пътна полиция на централния булевард в гр. Хисар. Пътувам със служебния си автомобил, който е регистриран на името на фирмата. Изисква ми документите, давам ги. Полицаят не ме информира за какво ме е спрял. Започват въпроси от рода на "с какви финансови проекти се занимавате", "какви инвестиции правите" и подобни. Казвам, че бързам, понеделник е, началото на седмицата и имах насрочена среща в офиса за която закъснявах, куп други ангажименти, и го попитах какво общо има предмета на дейност на фирмата с настоящето спиране от пътна полиция.
Въпросите от същото естество продължиха. Тогава му казах да не се келеши повече и ако иска да разбере с какво се занимава фирмата ми, да заповяда в офиса, ще му обясня. Реакцията беше "тогава ще пишем акт, че карате без светлини". Отговорих - пишете. Останах в колата докато пишеше акта и отмених половината си ангажименти. След близо половин час бях извикан отсреща в полицейската кола да подпиша акта. Започна с въпроса "значи ме наричаш келеш, а?". Отговорих: приличате ми на келеш. Последва: "значи съм келеш, а?". Отговор: Щом Ви харесва, да.
Обърна се към колегата си, който беше на около 5 - 6 метра разстояние "чу ли какво каза" Той отвърна "чух, чух, всичко чух". Обясних му, всъщност, че келешите са един симпатичен народ, който живее на територията на днешен Пакистан. След това ми даде да прочета акта и ако имам възражения да пиша.
Докато пишеха акта, бяха спрени други два автомобила, които караха без включени светлини, но бяха освободени без никакви санкции. Реших да впиша този факт, независимо, че нямаше отношение към моето провинение, към възраженията по акта. На половината изречение той ми дръпна акта и отказа да допиша изречението с мотива, че съм излязъл от двата реда, които са дадени за писане на възражения.
Аз държах да си допиша възражението и при това дърпане първата страница на акта се прокъса. След тава бях откаран в полицията, задържан за два часа, през което време цялата полиция се съвещаваше какво да предприеме.
Бих искал да Ви уверя, и който ме познава ще потвърди, че не е в характера ми нито да псувам, нито да повишавам тон. Също така не давам рушвети на полицаи и не искам да тълкувам многозначителния разпит за дейността на фирмата ми като опит да се поиска рушвет.
Вследствие на този инцидент, както и на някои други факти публикувани в интернет и особено на случая. изнесен в "Господари на ефира". мога да констатирам със съжаление, че поведението и манталитета на полицията сега не се е променило от това на милицията, която аз помня от седемдесетте години, когато подстригваха дългите ни коси и слагаха печати на краката на момичетата с по-къси поли.С уважение, Йордан Кондов.