"Черният петък" ни превръща в консуматори на ненужни и зловредни продукти

Читател на Plovdiv24.bg изпрати своето силно мнение за съвременната и модерна тенденция "Черен петък". Ето какво ни написа:

Реклами за кредити, за лотарийни билети с крупни печалби, за най-разнообразни стоки… и да сладко е, много сладко. Трудно е да устоиш. Силно е, много силно. Черни петъци и разни такива… Къде е достойнство ти народе… Не е ли за вас унизително да се бутате и блъскате из магазини за някакви технологични играчки и стоки. Не се ли вече осъзнавате,че това е целта на “по-горестоящите" в йерархията. Да ви превърнат в един обикновен потребител. Консуматор на ненужни, зловредни продукти. Това ли е смисълът на живота ви?

Да притежавате в джоба си последният писък на модата. На стената в хола си – последният писък на модата. В гаража си – последният писък на модата. И така нататък. И аз бях един от вас. И не, все още съм един от вас. Но желая и се опитвам да се откъсна. Да се преборя. Боря се. Задъхвам се от всичко случващо се в обществото ни. Ежедневно целенасочено промиване на мозъци. Изродяване! Отвсякъде меркантилни рекламни тенденции и изкривени модни течения. Нискокачествени стоки на изкуствено завишени цени. Суровини, услуги, техника, дрехи… храната – също дори. Та това е подигравка с всички нас, народе!

И въпреки това в деня…вкупом всички, като стадо от козички, ще се втурнете свирепо към очакващите точно вас магазини… в деня – черен петък. И не до тук опира всичко. Тежък, пагубен вирус из народа ни вирее в този век. С ускорени темпове наред поваля человек след человек. Сребролюбие, омраза, завист, егоизъм… туй е част от характеризиращият го симптоматизъм. Масата жадува за власт, за придобивки и готова е наред да гази в името на своите мечтички. А в отговор индустрията услужливо бълва и залива ни с продукцията нова ден след ден. Дигитализация, а от нея породила се и изкуствена социализация. Постоянна модернизация, прогрес! Но сякаш не споделя мнението също, Майката природа днес.

Чрез тоз напредък, би трябвало да бъдем по-човечни и благоденствуващи, но уви напротив – все повече се ожесточаваме. Напредък наблюдава се предимно във военните разработки. В индустрии отделящи вредни емисии и вещества. В зловредни заместители на естественото. Със същите тези възможности и познания, би могло да се работи за мир, благосъстояние и човешка доброчестина, но очевидно човешкият разум, в екип с изкуствения интелект се е извратил, изродил се е, станал е чудовищен. Той се продава, гони себелюбиви цели, запътил се е към разрушение. Той е прокудил присъщата на здравия човек нравствена и морална чувствителност. Води се борба на личност с личност, на класа с класа, на народ с народ.

Това не е напредък, а упадък – поврат назад. За туй ли са се борили и жертвували срещу турското иго нашите деди…Слава тям и вечна им памет! Просветлете се на време! Съзнайте, че вси сме едно и нищо се не губи. Ако от едно място се откърши, другаде ще поникне. Днес се дава на един, утре другиму. Страданието на едного винаги гриза щастието на другите – без те да желаят това. Изглежда, че ни остава поне една сигурна утеха – вярата.

Народ който не признава никаква правда над човешката правда, никаква сила над човешката сила – сиреч който не вярва в Бога – бива рано или късно разбит, заробен и обезправен. За волно и независимо битие е нужен силен устрем към ред, справедливост и добродетел, а подобен устрем липсва. Липсва вяра във Върховен промисъл, зачитане на Божествени наредби. Без богопознание и богопочитание няма и не може да има мъдър и правилен обществен живот.

Един народ заживява живот просветен и нормален само от деня, когато почва да разбира нравствено духовните закони и да съобразява с тях всички свои дела и стремления. Народ без духовно-морални ценности, изпаднал в развала и варварщина не е народ. Той е разнебитена човешка сбирщина, назряла за погазване. Спасен бива само онзи народ, който спасява сам себе си. Чрез пробуждане, просветление, саможертва, вяра. Който не вярва в нищо, не обича нищо. А който не обича нищо, не се жертвува за нищо.

И ако Иисус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Иисус, то аз предпочитам да бъда с Иисус, от колкото да бъда с Истината.