Британският посланик живя една седмица в семейство от Пловдив и опозна България отвътре

Баница, лютеница, най-трудната дума на български и изненадата от това, че българите често завършват вечерята си с чаша ракия със салата - всичко това британският посланик в София Н. Пр. Натаниел Копси научава не в дипломатическите зали, а в дома на българско семейство в Пловдив. Месеци преди официално да встъпи в длъжност през 2024 г., той прекарва една седмица като гост на семейството на Руска и Костадин Стойчеви, предава БНТ.

Още в Лондон Копси започва да изучава български език, но сам признава, че истинското потапяне в културата идва едва когато живее сред българско семейство.

Всичко онова, на което не могат да го научат курсовете, го разбира от своето българско семейство, както самият той ги нарича.

Британският дипломат живее в семейството на Руска и Костадин Стойчеви от Пловдив през февруари 2024 г. Девет месеца по-късно той вече връчва акредитивните си писма като посланик на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в България.

По време на престоя си той опознава българските традиции и споделя, че любимото му българско ястие е лютеницата. Освен това участва в народни танци и се учи да играе хоро и ръченица.

В свои изказвания Н. Пр. Натаниел Копси подчертава значението на семейството в българското общество:

"В България семейството е много важно. За мен беше голямо удоволствие да съм при Рокси и нейното семейство. Научих толкова много различни неща за България и българската култура, българските навици.“

Той споделя и интереса си към българската литература, като отбелязва, че му е трудно да чете Иван Вазов. Същевременно изразява уважение към ролята на българската писменост и празника на светите Кирил и Методий:

Ролята на т.нар. приемно семейство за дипломати е да покаже реалния живот в България отвъд институциите и официалните срещи. Британският посланик не е първият участник в подобна инициатива - още през 2012 г. в дома на семейството е живял Н. Пр. Джонатан Алън.

Престоят на Натаниел Копси в Пловдив се превръща в пример за културен обмен, който надхвърля формалната дипломация и поставя акцент върху личния контакт, ежедневието и българското гостоприемство.