Битова драма в дъното на среднощното отвличане в Царимир

Пловдивският окръжен съд измени взетите по отношение на Никола Михалев, 24 г. и МИхал Михалев, 29 г. мерки за неотклонение от „задържане под стража" в „домашен арест" за Никола Михалев и „подписка" за Михал Михалев.

Срещу тях е повдигнато обвинение затова, че на 9 ноември в с. Царимир в съучастие с неизвестни извършители са отвлекли 23-годишната Величка Дойкова и 5-годишната й дъщеря Донка, като са били въоръжени и са влезли в чужди жилище нощем, като са употребили сила.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и аргументите на страните намери, че молбата на адвоката Будаков да бъдат облекчени мерките за неотклонение на обвиняемите братя Михалеви е основателна и следва да бъде уважена.

Двамата са обвинени в отвличане, квалифицирано с много обстоятелства, чиято жертва е фактическата съпруга на Никола Михалев. Доказателствата по делото са изобилни и отразяват една груба житейска история, в която погрешните представи за разрешено и забранено, интерпретирани в манталитета на една особена етническа група в България са довели до действителната реализация на инкриминираните престъпни събития. Известно е по този начин по делото, че след като платил на баща й за това, Никола Михалев фактически взел за жена пострадалата Величка Дойкова, отведена в дома си в с. Ковачите, но посягал да я бие и това станало повод тя да се прибере в дома си.

Решавайки, че са нарушени съпружеските му права и власт, организиран с брат си и други съучастници - непривлечени към отговорност, отишъл в дома й в с. Царимир една нощ и я отвлякъл пред очите на баща й, майка й и сестра й. Така видяни фактическите събития на първо място показват макар и квалифицирано с много обстоятелства инкриминираното престъпление да представлява по-скоро една битова драма. По делото са събрани нови доказателства, от които може да се заключи с достатъчна степен на сигурност, че принос към влошените отношения между Никола и Величка има нейният баща. Всичко това отнема част от обществената опасност на извършеното престъпление, което без съмнение остава сериозно и тежко такова.

Видно е обаче още, че двамата братя Михалеви не са осъждани, имат много добри лични характеристики, полагат труд и живеят като пълноценни хора, т. е. извън така нарисуваната семейна драма, няма абсолютно никакви основания да се предположи дори, че биха могли да извършат престъпление, ако са на свобода.

От друга страна за Никола Михалев съществува опасност в случай, че е на свобода да извърши престъпление именно по отношение на фактическата си съпруга Величка, която се явява жертва на неговото посегателство. Ето защо верният процесуален отговор на създаденото положение представлява Никола Михалев да бъде лишен процесуално от свобода, но не е необходимо това да става с най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража", а чрез „домашен арест", която мярка в достатъчна степен ще гарантира невъзможността той да посегне отново на Величка.

Що се отнася до Михал неговият принос в престъплението, подбудите и мотивите, които са го направили съучастник на брат му, съпоставени в контекста на всичко изложено и липсата на личен мотив за посегателство към Величка, са основание действащата спрямо него най-тежка мярка за неотклонение да се измени в най-леката такава „подписка". Макар че този въпрос не е засяган, следва да се подчертае, че няма никакви доказателства при новите условия на мерките за неотклонение да съществува опасност обвиняемите да се укрият.

Определението не е окончателно и подлежи на обжалване в 3-дневен срок пред Пловдивския апелативен съд.