- Наричат Пловдив културната столица на България, има ли основание това определение? Какво трябва да бъде лицето на града в такъв случай? Как да оценим измеренията на това признание, какво означава то?- България е залив в океана на световната култура, а нивото на водата в заливите трябва да е най-много равно на нивото на океана. И културата на Пловдив би трябвало да е почти равна на морето България. Доколкото нивото на българската култура е по-ниско от най-доброто ниво на световната култура, която ние наричаме "западна“, тая западна култура нахлува в нашия залив. Но – да не забравяме – Пловдив е не само залив, той е устие на могъща културна река, която се опитва да вдигне нивото на цялото българско културно море. Творците, които творят в Пловдив – художници, писатели, музиканти, театрални деятели, те са заслужили правото да се наричат "пловдивчани“. Това право на самочувствие – и на гордост – трябва да бъде всекимигновено защитавано, защото Пловдив е Филипополис, града на Филип Македонски, бащата на Александър Велики. Бащата създаде македонската фаланга и македонската конница, които стигнаха до Индия.
- Имате ли наблюдение върху проявите от "Пловдив 2019 – Европейска столица на културата“? Успява ли нашият град да представи достойно България пред културна Европа?- Успях да се вълнувам от успехите на Пловдив 2019, естествено от отражението им в българските източници на информация. Отчасти и от отгласа им в чужбина. Уверен съм, че каквото и да беше направено, присъдата щеше да бъде: "Не е достатъчно!“.
- Бихте ли споделили върху какво работите в момента?- Върнах се към творчество, на което съм посветил половината си живот – киното и телевизията. Голяма американска филмова компания иска да реализира телевизионен сериал по романа ми "Странният рицар на свещената книга“. Този роман е написан върху сценария ми "Еретиците“. Сега се връщам към сценария.
По друг проект работя с италианците. Това е стар, много стар сценарий, който никога не превърнах в роман. Работя и върху документален филм с китайците.
- Наивно ли е да се вярва на политиците и на кой или какъв политик бихте гласували доверие?- Политиците са хора като нас. Ние вярваме ли си? Много години се опитвах да си отговоря на въпроса: Как е възможно един народ – българският – наистина организиран в държава – България – да се задържи 1500 години на историческата сцена, когато несравними по сила и брой народи са изчезнали? Къде са хазарите?
Отговорих си – защото хората, които са ръководили българите, са търсили равновесието между духовното и материалното. Нито един водач – слава богу – не се е изправил като Мойсей пред евреите да им каже: "Вие продадохте славата си за златно теле, което пасе трева“. А ние, днешните българи, можем да изречем тези думи: Дори телето не излезе златно.
Днес материалното владее нашия живот. Пловдивчани, ако искате да сте столичани на културата в България, станете Галилейци. Както Галилей е разбрал, че не Слънцето обикаля около Земята, а Земята се върти около Слънцето, потвърдете, че Духовното определя и ръководи Материалното. Кажете, като политиците на Австралия: "Духовното не само ни разкрива света, то ни казва как да го променим. Духовното създава света.“
- Казвали сте, цитирам: "Славчо Атанасов е изключително привързан към културата, показвал е една огромна любов към книгата и към културата. Мога да кажа за него само добри думи. На общи наши участия в културни мероприятия, когато беше кмет на Пловдив, съм го чувал да говори по такъв начин, сякаш е член на Съюза на писателите.“ С днешна дата мислите ли по същия начин?- Подписвам се под тези свои думи.
- Славчо Атанасов отново е кандидат за кмет на Пловдив. Какви съвети бихте му дали? В каква посока трябва да насочи развитието на Пловдив? Кое, според Вас е най-важното, определящото за града под тепетата? Към какво да се придържа като кмет, за какво да се хване здраво, за да не изтърве "правия път“? Какво бихте пожелали на Славчо?- Да се дават съвети на военачалник, когато участва в битка, не е само неразумно. То е глупаво. Той познава хората, които води, познава и хората, с които спори. Познава терена, върху който и за който воюва. Пожелавам на
Славчо Атанасов да запази възрожденския възторг, с който ръководеше срещите на младите хора в Пловдив.