Първи май е един от официалните празници в България и официален почивен ден. За първи път опит за честване на 1 май в България се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. денят е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година. След края на комунистическия режим през 1989 г. 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
По този повод пловдивският адвокат Тодор Кръстев казва следното:
Ден на труда е - Първи май. Но има ли наистина на кого да се честити. Някак непрестижно стана в наше време да се чества този празник на международната трудова солидарност. Приема се за ляв, социалистически празник, може би защото дълги години отбелязването му беше инициирано от партии в този спектър.
Иначе носи много семантика. И трудова и общочовешка.
Няма да забравя как през далечната 1999 година от младежката соцорганизация бяхме решили да направим нещо като манифестация. Само че от общината, да им се чуди човек на акъла, взеха, че не разрешиха. Гърневски ли се престара, или хората около него, така и не се разбра.
Та се наложи на Главната да се посбутаме малко с кордона общински полицаи. А после се чувствахме като работниците от Чикаго. Смешно е, но е факт.
После Чомаков, а и другите кметове, официално разрешиха тези мероприятия, но с изключение на 24 май, никой не ходи.
И сега ми е тъжно, че нищо подобно не може да стане. Полицаите не да спират шествието, а по домовете да ходят да канят хората, няма кой да излезе. Българинът стана салтанатлия. Какъв първи май, ама нали, ако отиде, могат да го вземат за някакъв си обикновен работник, или дори неудачник. Не е престижно някак.
Но както и да е.
На тези, които не мислят така - честит празник.