Административният съд върна делото за събарянето на тютюневия склад "Ориент Табако"

Административният съд в Пловдив обезсили решението на Районния съд в града за налагане на глоба за събарянето на тютюневия склад "Ориент Табако" и върна делото за ново разглеждане от друг състав, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

На 14 юни 2022 г. тогавашният министър на културата издаде наказателно постановление за нарушаване на Закона за културното наследство (ЗКН) и наложи имуществена санкция в размер на 23 000 лева. Собственикът на склада - фирма "Одрин-8" ЕООД, обжалва административното наказание в Районен съд - Пловдив и глобата е намалена на 15 000 лева. 

В конкретния случай става въпрос за нарушение на чл. 71, ал.1, т.1 от ЗКН, който гласи, че собствениците на сгради недвижима културна ценност са длъжни "да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние". Наложената санкция е на основание чл. 197 ал.1 от ЗКН.

Адвокатите на "Одрин-8" ЕООД подават жалба в Административния съд, с която искат да се отмени решението на районните магистрати, както и потвърденото с него наказателно постановление. Излагат доводи за незаконосъобразност и за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения. Според Административния съд, обжалваният съдебен акт е  недопустим. 

Производството пред Районен съд е образувано на 10.08.2022 г., след влизане в сила на измененията на Закона за административните нарушения и наказания, в сила от 23.12.2021 г. Във връзка със законодателната неяснота в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН, на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г. Обжалваното тук решение е постановено след това - на 25.05.2023 г.. Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.

В Разпореждането на РС от 12.09.2023г. за насрочване на въззивното дело не е посочен конкретен ответник, като за съдебното заседание е призован и е конституиран като страна Министерство на културата, а не издателят на акта Министър на културата. Участие в производството е взело като страна Министерство на културата, вкл. и в последното съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване на 09.05.20223г, т.е. след влизане в сила на посоченото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г.. Такава е и страната, записана в протоколите от проведените открити съдебни заседания. Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното наказателно постановление, е Министърът на културата на Република България, който е и дал отговора на касационната жалба. Именно административнонаказващия орган е следвало и да бъде конституиран в производството като ответник в съдебното заседание от 09.05.2023г., респективно и надлежно призоваван.

В този смисъл е и задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г., в което се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 ЗАНН, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Като не е конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството и е постановил недопустим съдебен акт. Ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а именно правните последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила.

Ето защо по аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН. Установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да се конституира административнонакзващия орган като ответник, мотивира се съдът.