Няма индикации работещите в Гърция българи да са готови да се приберат

Рисковете за България, свързани със случващото се в Гърция, са няколко. Те не са свързани с финансовата система, а с търговията и с работещите в южната ни съседка близо 200 000 българи. Това заяви във Варна Ивайло Калфин, вицепремиер по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, предаде Дарик. По думите му ситуацията в Гърция се следи много внимателно и няма индикации българите там да са готови да се върнат в родината си.

Голяма част от работещите в Гърция българи са заети в сферата на туризма. В същото време у нас има недостиг на хора с добра квалификация в сектора, отбеляза Калфин. Обсъждат се различни варианти за заетите в сферата на домашните услуги, включително и възможности за признаване на неформално образование. Това би могло да ускори процесите в страната ни така, че да се появят специалности в области, в които също има дефицит на българския пазар.

"Това са хора, които в момента работят и не са хора на социални помощи. Така че би трябва да използваме максимално такъв потенциал в секторите на икономиката, в които има търсене", коментира социалният министър.

По официални данни в Гърция работят около 120 000 българи, но се предполага, че през лятото броят им набъбва до 200 000. Голяма част от тях живеят трайно в южната ни съседка и не са сезонни работници. Към момента няма индикации, че тези хора са готови да се върнат в родината си, отбеляза Ивайло Калфин.

Във връзка със социалната реформа и напрежението в структурите на МВР, вицепремиерът заяви, че всичко, което се предлага, е много добре премислено. Той уточни, че при изготвянето на законопроекта са възприети и включени голяма част от техните искания.

"След като общо-взето се обръщаме към цялото общество с призив за подкрепа на тези промени, няма как да изключим една група - това го казвам с цялото ми уважение към хората, които работят в тази система, и да им се даде 3 години отлагане на промените", сподели Калфин.

Той уточни, че в законопроекта има един 6-месечен срок, в който ръководителите на съответните ведомства трябва да направят разграничение от действително тежкия и опасен труд и по-лекия труд. "Тогава, когато се направи за отделни групи, които действително са изложени на много голяма опасност, вече можем да търсим не само пенсионирането като вариант, а и други варианти", каза още социалният министър.