По традиция кандидатите трябва първо да получат подкрепата на своите правителства. Миналото лято България даде да се разбере, че Бокова е нейната кандидатка. Впоследствие обаче управлението в София се промени и се смята, че новото десноцентристко правителство може сега да застане зад Георгиева, която е от неговото политическо семейство, отбелязва изданието.
Много от постоянните служители в централата на ООН в Ню Йорк изглежда също подкрепят 62-годишната Георгиева. Досегашните й постове в Световната банка и в Европейската комисия, където беше комисар за хуманитарната помощ от 2010 до 2014 г., също изглеждат все по-меродавни предвид сегашната бежанска криза в Близкия изток и Европа. Това, че името на Георгиева поражда интерес на този ранен етап може обаче да е опасно за кандидатурата й, тъй като кандидати, които водят в началния етап, често се препъват преди финалната права, пише вестникът.
От критично важно значение ще бъде и позицията на Русия, която е един от петимата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. В миналото руснаците изглеждаха благоразположени към Бокова. Москва също така може да е резервирана към Георгиева, защото тя работи в Европейската комисия, а ЕС наложи санкции на Русия заради действията й в Украйна. От друга страна, ако Бокова е твърде очевидният избор на Москва, тя вероятно ще породи противопоставяне във Вашингтон, особено като се има предвид лошата репутация на ЮНЕСКО в Конгреса на САЩ, където организацията е смятана за "антизападна" институция, отбелязва "Файненшъл таймс".
Вестникът изрежда някои други кандидатури като бившия президент на Словения и помощник-генерален секретар на ООН Данило Тюрк, бившия сръбски външен министър и бивш председател на Общото събрание на ООН Вук Йеремич, бившия австралийски премиер Кевин Ръд и бившата министър-председателка на Нова Зеландия Хелън Кларк, която от 2009 г. ръководи Програмата за развитие на ООН.
Новият генерален секретар на ООН вероятно ще бъде избран през септември и ще встъпи в длъжност през януари, припомня "Файненшъл таймс".