Европа с дефицит на 4 милиона медици през 2030 г.

1,4 милиона здравни специалисти не достигат в момента в Европа, а през 2030 г. броят на вакантните места ще набъбне до 4 млн. на Стария континент и до 14 млн. в цял свят.
Най-остър е дефицитът на лекари и сестри в страните от Източна Европа. Но и развитите държави в ЕС периодично изпитват недостиг на квалифицирани специалисти заради т.нар. ефект на доминото - когато дошлите на гурбет от Изток медици решат да се върнат у дома или да се устроят другаде. 
Това показват резултатите от приключилия преди дни международен проект "Човешките ресурси - основен капитал на здравната система", финансиран от ЕК, съобщи пред "Труд" проф. Тодорка Костадинова, зам.-ректор на Медицинския университет във Варна и ръководител на българския екип.
На база на събраните данни експерти от страните в ЕС и асоциирани партньори от Балканския полуостров са отправили препоръки към ЕК за преодоляване на проблема. Една от мерките е по-масовото въвеждане на нови професии, които да балансират сектора.
"Такива са например парамедиците и лекарските асистенти. Първите разтоварват Спешната помощ, а вторите - доболничната и хосписите. Наесен у нас за първи път в медицинските колежи ще има прием по тези две регулирани професии", даде пример проф. Костадинова.
Друга промяна е създаването на единен стандарт за обучение на здравни кадри в ЕС, така ще дипломите им да са валидни навсякъде в съюза. "Въпрос на политическо решение е и идеята ЕС да финансира програми за обучение и специализация на медици в България, Унгария, Словакия, които са сред най-големите донори на здравните системи в развитите страни", коментира проф. Костадинова.
Според нея предстои и създаването на евромрежа от експерти за планиране и прогнозиране на човешките ресурси в сектора. За обучението на такива специалисти и разработката на нови учебни програми в Медицинския университет във Варна до една година ще бъде разкрит Център за трансформативно обучение и здравни политики към Световната здравна организация.