Яжте кестени през есента за по-добра памет и не само

Ядливият кестен, наричан още сладък, е един от най-ароматните и вкусни дарове на есента.

Предполага се, че произхожда от Азия. Среща се в Южна Европа, Северна Африка, Кавказ и Мала Азия. В България расте по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. Тези насаждения са с естествен произход, докато кестеновите гори край Берковица в Западна Стара планина най-вероятно са с изкуствен произход.

Кестените съдържат значително количество лецитин, който е много важен за паметта. Кестените действат ободряващо и премахват умората не само заради въглехидратното съдържание (250 калории на 100 г), но и защото съдържат витамините А, В1, В2 и С. Витамин C например е почти колкото в лимона, пише Ladyzone.

Кестените съдържат също така калий, калций, магнезий, фосфор, магнезий, желязо, силиций, мед, флуор и др. Подходящи са за диетично хранене поради ниското присъствие на мазнини и липсата на глутен.

Сладкият кестен обикновено живее до 150-годишна възраст, като дървото достига оптималния си плодоносен капацитет, когато е на около 50 години.

Когато купувате пресни кестени, избирайте тези, които са кръгли, твърди, без повреди по кората. Кестеновите ядки съдържат много вода, което означава, че те не могат да се съхраняват твърде дълго. След 4-5 дни стават сухи и смачкани. Може да разберете дали един кестен е пресен, като натиснете върху него с пръст – ако черупката се деформира, това означава, че е стар.

Съхранявайте кестените у дома на хладно, сухо място, но не повече от 4-5 дни. Не ги дръжте в найлонови торбички, тъй като те могат да плесенясат. И суровите, и печените кестени могат да се съхраняват във фризера в продължение на шест месеца.