Той имаше много любовници, но една от тях страдаше най-дълбоко

Непоносимо силна любов - бурна, противоречива и изпепеляваща. Фрида Кало и Диего Ривера не просто се обичаха, те се разрушаваха и след това изграждаха образите си отново. Още по-красиви, по-цветни и влюбени. Хаос от емоции - раздяла, лъжа, изневяра, но накрая винаги в посока един към друг. Съдба, изкуство и болка - всичко в едно и пожарът е гарантиран. Така непрестанно горяха Диего и Фрида, борейки се със себе си и със собствените си демони. Но може ли човек да избяга от демоните си?

Сблъсък между две отделни вселени, търсещи едно и също небе

Фрида Кало е едва на 22, когато се влюбва в 20 години по-възрастния Диего – вече прочут художник и стенописец, с репутация на чаровник с бунтарски дух. Той вижда в нея не само красиво момиче, но и талантлив артист с непокорна душа. Душа, която копнее, търси, обича...

Тя в него открива творческа непримиримост и образ на категорична фигура, способна да вдъхновява и разрушава едновременно.

"Той имаше много любовници, но аз бях тази, която страдаше най-дълбоко.“ – Фрида.

Фрида Кало – жената алхимик, която съумя да превърне страданието в красота

 

Тя е безкрайно талантлива и рисува своята болка, често вдъхновена от бурната ѝ връзка с Диего. Като алхимик, Фрида превръща страданието и парадокса на чувствата си в естетика. В красота. Картините ѝ наподобяват идилия на несъхранимото – онова, което не може да остане, но не може и да си тръгне.

Нейните произведения са пълни с намеци към изневерите на Ривера, разочарованията и сложните им отношения. Диего, от своя страна, обожава изкуството на Фрида и вярва в таланта ѝ повече, отколкото тя понякога вярва в себе си. Двамата се подкрепят като творци, макар и често да се нараняват като човеци.

И точно в това се крие деструктивният, но някак привлекателен нюанс на връзката, която имат помежду си – като дарба, която отключва гениалното у тях, за да го подарят на света, но само след като в даден момент губят себе си в болката и вътрешните лутания.

Нито с теб, нито без теб – може би е лудост, а може и да е любов

Един омагьосан кръг на порочната споделеност, но дори когато са далеч, между тях винаги има невидима нишка.

Двамата влюбени се женят два пъти. Разделят се, но не могат да останат далеч един от друг. Аферите на Диего, включително с нейната сестра, напълно счупват сърцето ѝ. Тя отвръща с емоционална независимост и свои собствени любовни истории, за да приглуши тъгата си.

"Била съм две неща в живота си – съпруга на Диего и художничка. И двете – с огромна болка.“ - Фрида

И все пак любовта съществува до края. А след него – пак.

Когато здравето на Фрида се влошава, Диего Ривера  остава плътно до нея. След смъртта ѝ той признава, че тя е била най-важният човек в живота му.

И въпреки всичко, тяхната любов остава жива, копнееща и завещана като наследство във всички онези творби, които помним, пише Ladyzone.bg.