Стари думи в българския език, които днес не използваме, а много хора и не познават

Всеки език се развива с времето. Под влияние на промените в света и новите технологии, в българския език навлизат нови думи, които стават част от активния език и все по-упорито се налагат. Днес използваме все повече думи с чужд произход и все по-малко чисто български думи.

Ето някои стари думи в българския език, които днес не използваме, а много хора, дори и не познават.

бабаджан - едър, здрав, силен мъж, здравеняк, юначага

“Двуметровият бабаджан пристъпил мълчешком, хванал протосингела за брадата и без да каже ни думица — повел го навън от черквата." Н. Хайтов

биле - билка, лековито растение

биляр - лечител, лекар

входник - коридор

давнашен - отдавнашен, някогашен

“Капитанът на кораба, мой давнашен познайник, ме уверяваше, че пръв пътува за Блажения остров." П.Р.Славейков

друмник - пътник

друм - път

“Ясен месец грее като слънце, стихнало е дол и бърдо в долини, ама де ще по туй време друмник из друма!“ П. Тодоров

заглавикам - отвличам вниманието на някого от работата му, като го занимавам с други неща, разсейвам.

Стига си ме заглавиквал, трябва да работа.

гайле - грижа, загриженост, неприятност

думам - казвам, говоря, приказвам

заник - залез

зъркели - очи

ката - всеки

Писна ми ката ден да вървя това голямо разстояние.

лефтер - ерген, свободен, неженен мъж

накокошинвам - правя да настръхне, обикн. от студ, страх и пот.

“Вятърът изохка и студеният му дъх накокошини лицето ѝ." М. Яворски

насборувам се - наприказвам се до насита

недра - използва се само в мн. ч., от недро - вътрешност, среда, утроба, лоно

В недрата на Земята има останки от огромен първичен сблъсък.

общение - комуникиране, общуване

палежник - годеник, възлюбен

пробуда - състояние преди окончателното събуждане, пробуждане

руканисвам - снова напред-назад, обикалям

тъквам - събирам, приготвям

Набързо ще си стъкна багажа. 

хортувам - говоря, приказвам, думам, разправям

щивам се - стрелкам се, гмуркам се

Патриархът на българската литература Иван Вазов измисля думи, които употребяваме и до днес. В разговор с Иван Шишманов той споделя: “Нам ни трябват думи, които да изразяват полутонове. С тази цел аз въведох много народни думи в употреба. Например думата “дъх" е моя, а също “заник", “изгрев", “здрач", “чука"."

Освен тези думи, Вазов въвежда в употреба думите ладия, призори, пролом, тътен. Вазов е и автор на собствени думи, сред които несретник, вестникопродавец, едноселец, купеновиден. Народният писател се обявява против употребата на вече утвърдени чужди думи, напр. “тротоар" трябва да се замени с “плочник", “площад" - с “мегдан", “секция" - с “отдел".

Благодарение на Вазов в езика ни масово се утвърждават “разкош" вместо “лукс", “изненада" вместо “сюрприз", “излет" вместо “екскурзия", “безучастие" вместо “апатия", припомня actualno.