Много хора от цял свят се качват в природен парк Олимп в Гърция и правят опит да изкачат първенеца й връх Митикас. Втори на Балканите след връх Мусала, Митикас се извисява страховито със скалните си зъбери, почти непристъпните улеи, взели живота на немалко авантюристи и смазващата денивелация, от около 2000 м.н.в. при изходната точка Приония.
2917м.н.в - това са метрите възходяща денивелация от морето, около град Литохоро, до митичния връх, над който легендите гласят, че Зевс не допускал всеки. В 7.30 часа групата на кмета на Раковски Павел Гуджеров от 10 човека, сред които заместникът му Йовко Романов, председателят на ОбС Георги Лесов, кметът на Шишманци Костадин Иванов и общинският съветник Рангел Матански поема по стръмната пътеката към връх Митикас. Ръководстовото на похода решава да подходи към хижа Refuge A. до връх Скала - 2866 м. и оттам по хребета да изкачи Митикас.
Добре очертана възходяща пътека отвежда смелчаците на скалистия ръб преди Скала. Оттук се открива чудна гледка към хижата, долината, околните върхове на митичната планина Олимп. На връх Скала се изкачват малцина. Гледката отново е невероятна, но тук те разбират и колко опасно е продължението към Митикас. В 15.00 часа само трима от най-упоритите българи предприемат изключително рискованото изкачване и стъпват на върха на боговете Митикас, който едва побира смелчаците.
Висока степен на трудност с денивелация от близо 3000 метра, без специална екипировка и оборудване мисията е изключително изпитание на духа и тялото и изисква голяма концентрация на всички сетива. Екстремността и риска са постоянните им спътници по пътя към боговете.
Малцината авантюристи успяват да се доберат до заветната цел първенеца на Олимп. А който е покорил Олимп, значи е на педя от боговете, шегуват се планинарите.
Следва още по-трудното спускане по обратния път към базовия лагер на 1000 м.н.в. Силите са на предела на възможностите, а трудността се увеличава с настъпването на нощта. В 11 вечерта след 16 часов преход, 5 часа от които при нощни условия и падане на температурата в планината, за "неуморните" от Раковски, както сами често се наричат, олимпийското предизвикателство приключва с успех.
Имената на първенците на Раковски покорилите върха са записани в почетната книга, съхранявана на Митикас. Дали е било трудно? "Не питайте за цената на мечтата"- отговориха те.
"Гледките ни инжектираха адреналин в кръвта и почти като на сън се понесохме нагоре, изключвайки от съзнанието умората и болките. Такива моменти карат човек да се чувства жив", сподели кметът на Раковски.