Недялко Йорданов: Искам да споделя нещо, което ме порази и потресе
Легендарният поет Недялко Йорданов с разтърсващ пост в социалните мрежи. Творецът от Бургас всеки ден споделя със своите приятели, почитатели и последователи в социалната мрежа по едно свое стихотворение. Днес то е тъжно. Ето какво пише:
Скъпи приятели, извинете ме, че ми се иска да споделя нещо, което снощи ме порази и потресе. Обади се по джиесема Ели – съпругата на моя приятел Петър Пейков, с когото заедно сме делили грижи и рискове и преди и сега... Тя плачеше и само повтаряше "Петьо си отива. Бърза помощ не идва вече втори час.." Как да помогна... Аз съм в Бургас, а те в София. Звъннах на познати лекари, те веднага се отзоваха: "Нека го докарат в спешното отделение". Но "Бърза помощ я няма. Ели вика такси и когато се качва да го пренесе някак си по стълбите, го намира легнал на пода... Бездиханен... Без пулс... Мъртъв.
След като шест часа гледах как нашите избраници в Парламента се лаят като кучета, дойде ми в повече това жестоко преживяване. Помислих си, той е само 20 дни по-малък от мен... Отива се нашето изстрадало поколение....
ПЕТЬО СИ ОТИВА...
Aх, как пищеше Ели... Как пищеше...
на телефона...Ужас... Страшно беше...
Не можех да повярвам... Тя... Свенлива...
Крещи и плаче: "Петьо си отива!..
Сама съм... "Бърза помощ не пристига.
Два часа вече... Той не се надига...“
А телевизорът от там се чува
как "Бърза помощ“ за пари стачкува.
Как да помогна, Господи, в момента...
И сякаш всичко...всичко е на лента...
Делят ни триста километра цели...
"Кураж!... Почакай... Успокой се, Ели...
Бургас е пуст... А София е луда...
Закрит е Парламентът по принуда.
Ще се избият вътре... Стара мода
във името свещено на народа.
А тя ридае... Нежна... Полужива...
"Недялко, скъпи, Петьо си отива...“
Приятелят ми... Който сам поиска
за моя театър да поеме риска.
Единствен... Той... От всички секретари...
А всеки скри се кой, когато свари...
И след десети всеки се изпъчи
да се изтъкне колко се е мъчил.
Той... Мой връстник... А беше здрав и весел...
Навън е още ранна топла есен.
И той не може вече да я види...
И шепне Ели : "Петьо си отиде!..“
Не мога да повярвам... Плача слисан...
Дошли... И смъртен акт му е написан.
И траурна агенция веднага....
И стриктни.. Точни... Както се полага...
Как да преглътна, дявол да го вземе...
Жестоки хора във жестоко време.
И няма смисъл всяка съпротива...
И чувам само : "Петьо си отива...“
20 октомври 2022г.