Красиви имена черпят на днешния празник, който е винаги в четвъртък

Българската православна църква отбелязва Възнесение Господне – един от големите християнски празници, известен още като Спасовден. Този празник винаги се отбелязва в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово – Великден.

Денят на славното Възнесение се празнува от Църквата още от IV–V век и е сред подвижните църковни празници. Празникът отбелязва края на земния път на Христос и началото на Неговото вечно царуване в небесата. За християните това е ден на тиха радост, защото Възнесението е обещание за бъдеща среща с Бога.

Какво разказва Евангелието

Според Новия завет, 40 дни след възкресението си Исус Христос е останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях. На четиридесетия ден се явил за последен път, разговарял с учениците си и ги извел от Йерусалим до върха на Елеонската планина. Там, изкачили планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови.

И още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при Своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

Смисълът на Възнесението

Със своето възнесение Исус завършва делото на спасението. За всички, които са повярвали в Него, Спасителят открива небесното царство – за да могат да се приобщят към Неговия живот, да бъдат изкупени греховете им и спасени душите. Именно затова българският народ нарича този ден Спасовден – Денят на Спасителя – име с дълбок религиозен и богословски смисъл.

Вярвания и традиции у нас

Спасовден заема особено място и в българската народна традиция. Смята се, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които от Велики четвъртък са били "на свобода“.

В народните вярвания се казва също, че на 40-ия ден след Великден в горите се появяват самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен – растение, което има лечебна сила. Именно затова болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади с надежда за изцеление.

Според традицията, ако на Спасовден завали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна. В различните части на страната се изпълняват множество ритуали свързани с дъжда. В някои села хората излизали нарочно под капките дъжд, вярвайки, че това ще им донесе здраве и благословение. Пастирите извеждали стадата на открито, за да "прихванат“ плодородието на деня и да осигурят здраве на добитъка през цялата година.

На празника имен ден ще празнуват:

Спас,

Спасена,

Спасимир,

Спасимира,

Спасияна,

Спаска и всички производни на тези имена.

Спасовден е и професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите.

Независимо дали отбелязваме Спасовден като църковен празник, като част от народната традиция или като личен имен ден, това е ден, който ни напомня за вярата, надеждата и вечния стремеж към духовно извисяване.