Това растение вирее у нас – красиво е, лековито е, но и е и едно от най-отровните в света. Говорим за самакитка – разпространена е в Централна, Южна и Източна Европа. У нас се среща в Рила, Пирин, Стара Планина и Предбалкана.

Главният алкалоид в самакитката е аконитин – мощен кардио- и невротоксин, съдържащ се в корените, листата и цветовете. Цялото растението е отровно, но най-голямо количество от токсичния алкалоид се съдържат в корените и семената му, като това ги прави особено токсични.

Аконитинът действа върху сърдечно-съдовата система, взаимодействайки с натриевите канали, при което се увеличава притока на натрий и се забавя повторната поляризация. Това може да доведе до аритмия, понижено кръвно налягане, парализиране на нервната система и летален изход.

В растенията се откриват и в малки количества катехоламинът допамин и биогенния амин-тиронин (метаболитен продукт от разграждането на аминокиселината тирозин).

Самакитката има и полезни свойства:

– Аналгетично

– Противовъзпалително

– Антиревматично

– Антипиретично

– Потогонно

– Диуретично

– Седативно

В медицината се използва за облекчаване на болката, намаляване на възпалението и лечение на заболявания като артрит и невралгия. В традиционната медицина растението самакитка се използва предпазливо и пестеливо поради силно токсичния му характер.

В китайската традиционна медицина Aconitum napellus има дълга история на употреба като лечебна билка със затоплящи свойства, която се прилага в комбинация с други растения, които намаляват токсичността.

Това растение изисква изключителна предпазливост, тъй като неговият токсичен потенциал може лесно да надхвърли терапевтичните му ползи.