Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. На този ден денят и нощта се "кръстосват" - изравняват се по продължителност.
От Кръстовден или от Симеоновден (13 ноември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник. В този ден се организират и общоселски събори, на които колят курбан за здраве. Започват есенните седенки. В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила).
В първите три столетия християните не притежават Кръста на Христос. Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена - майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във великолепния храм, издигнат от Константин Велики над предполагаемата Голгота. Базиликата е осветена на 13 септември 320 г. Следващият ден е отреден за почит към Кръста на Христос.
Почти сто години по-късно Йерусалим е завладян от персите. Техният цар разрушава храма на Константин, плячкосва всичката църковна утвар, както и кръста на Христос. Още същия век обаче Йерусалим е освободен от византийския император Ираклий (арменец по произход). Той връща Христовия кръст, като сам го занесъл до Голгота, придружен от жителите на града, които носели палмови клонки
Именници на този ден са Кръстьо, Кръстина, Кънчо, Ставри.