Баща и син провокират с интересна инициатива

Напук на схващането, че когато нещо в село се лепи на публично място, то е некролог, реших да провокирам и да накарам хората да се поспрат, да прочетат, пък и да се позамислят за нещо по-вдъхновяващо. Разказва един мъж, който е предприел интересна инициатива със своя син.

Ето какво разказва той пред БНТ: "Залепихме стихотворения на 5 ключови места в село Зверино". 

"Да се завърнеш в бащината къща" - Димчо Дебелянов;

"Като слънце" - Елисавета Багряна;

"Когато си на дъното" - Дамян Дамянов;

"Снежни думи" - Яна Язова;

"Баба" - Дора Габе;

Като всяко село, и врачанското Зверино не крие своя чар. Очарова - с културната си дейност, с будните си хора и с неоспоримите си природни красоти.

Израснал съм тук, по-късно стотици пъти съм се прибирал с влак от София и някак естествено често пъти като слизах на гарата, в главата ми започваха стиховете от Дебелянов: "Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне...".

Провокиран от жители на пазарджишкото село Паталеница, реших и аз да залепя в моето село няколко стихотворения. Дадох си сметка, че успях да провокирам и най-вече себе си.

Беше ми странно да лепим поезия, често не намирахме подходящо място от десетките некролози, избирахме места "малко встрани", но го направихме.

Защото за мен поезията крие в себе си неподозирани отговори, които само чакат да бъдат открити от тези, които я четат.