Ако видите тази красота у нас, пазете я: Вонящата лилия или Черен дракон вирее само на едно място в България

Цветето, което мирише на развалена риба, но лекува от векове, всъщност това е оригинално цвете със змийска кожа и неподозирани лечебни сили. Уникалното и растение Обикновен дракункулус, познато у нас и като Голям змиярник, привлича интереса на ботаниците и любителите на природата със своя специфичен вид и неподозирани свойства. На територията на България този рядък вид, чиито опрашители се привличат от силна и неприятна миризма, е разпространен единствено в района на възвишението Кожух близо до Рупите, информира Plovdiv24.bg. Растението е по-скоро любопитно, отколкото класически красиво, и изисква сериозно опазване, ако бъде забелязано в естествената му среда.

Множеството имена на Вуду лилията

Драконовският арум е изключително оригинално цвете, което по света е известно под много и разнообразни наименования. Сред тях са Черен арум (Black Arum), Вуду лилия (Voodoo Lily), Змийска лилия (Snake Lily), Воняща лилия (Stink Lily), Черен дракон (Black Dragon) и Драконовска билка (Dragonwort). Големите му листа се разпростират като ветрило, а едрите цветове притежават характерните за семейството на арумите покривало (спата) и кочан (спадикс).

Специфичен външен вид и опрашване

Растението достига на височина до 90 сантиметра, като листата му са с дължина около 20 сантиметра и са разделени на отделни пръсто-подобни сегменти. Дръжките на листата и стеблата са покрити с кафяви петна, които им придават характерен вид на змийска кожа. Прицветникът е с вълнообразен край и дължина до 45 сантиметра, като отвън е бледозелен, а отвътре – кафявопурпурен или пурпурночервен. Тъмнопурпурният спадикс е еднакъв по дължина с прицветника. Основните опрашители на вида са предимно бръмбари и по-рядко мухи, които биват привличани от изключително неприятната за хората миризма на разлагащо се месо или развалена риба, отделяна от цветето в началото на лятото.

Географско разпространение на вида

Естественият ареал на Обикновения дракункулус обхваща Балканския полуостров – предимно Гърция и основно остров Крит, както и югозападната част на Анатолия. Извън единственото си българско находище край Рупите, видът е интродуциран успешно в САЩ, където днес вирее в щатите Орегон, Калифорния и Тенеси, а също така се среща и на карибския остров Пуетро Рико.

Древна история и съвременна медицина

Преди около 25 века древногръцкият философ Теофраст отбелязва в своя трактат "Enquiry into Plants“, че грудката на едрия змиярник не е едлива, но намира приложение във фармацията, без да уточнява конкретните рецепти. Съвременните изследвания сочат, че грудките на Обикновения дракункулус от векове се използват в народната медицина за лечение на ревматизъм, а семената – за терапия на хемороиди. Освен това отделни части на растението могат да се прилагат за лечение на рак, а във ветеринарната медицина то служи като ефикасно обезпаразитяващо средство и като лек за различни заболявания по кожата на животните.