Преди седемдесет и осем години учените създадоха уникален вид часовник - наречен Часовникът на Страшния съд - като символичен опит да преценят колко близо е човечеството до своето унищожение.

Във вторник часовникът беше настроен на 89 секунди до полунощ - най-близкото време, което някога светът е бил. Полунощ представлява момента, в който хората ще са направили Земята необитаема.

За предходните две години Бюлетинът нагласи часовника на 90 секунди до полунощ главно поради инвазията на Русия в Украйна, потенциала за надпревара в ядрените оръжия, конфликта Израел-Хамас в Газа и климатичната криза.

Напредъкът в развитието на "разрушителни технологии“, като изкуствен интелект, биотехнологии и в космоса.

Д-р Даниел Холц, председател на SASB, Бюлетин на атомните учени и професор в Чикагския университет каза: "Целта на Часовника на Страшния съд е да започне глобален разговор за много от реалните екзистенциални заплахи, които държат най-добрите учени в света будни през нощта. Националните лидери трябва да започнат дискусии за тези глобални рискове преди да е станало твърде късно. Размишляването върху тези въпроси на живота и смъртта и започването на диалог са първите стъпки към връщането на часовника назад и отдалечаването от полунощ.“

Часовникът на Страшния съд се настройва всяка година от експерти от Съвета за наука и сигурност на Бюлетина в консултация с неговия Съвет на спонсорите, който за първи път е създаден от Алберт Айнщайн през декември 1948 г., с Дж. Робърт Опенхаймер като негов първи председател. Бордът в момента включва девет нобелови лауреати, много от които по физика, физиология или медицина.

Часовникът никога не е достигал полунощ.  Президентът и главен изпълнителен директор на Бюлетин на атомните учени Рейчъл Бронсън каза, че се надява това никога да не стане.

"Когато часовникът е в полунощ, това означава, че е имало някакъв вид ядрен обмен или катастрофална промяна на климата, която е унищожила човечеството“, каза тя. "Никога не искаме да стигнем до там, а и няма да го разберем, ако го направим.“

Въпреки че часовникът не може да измерва заплахите, ако предизвика разговори и насърчи общественото ангажиране по научни теми като изменението на климата и ядреното разоръжаване, то тогава Бронсън ще го смята за успех.

Преместването на часовника назад със смели, конкретни действия все още е възможно. Всъщност стрелката се отдалечи най-много от полунощ - цели 17 минути преди часа - през 1991 г., когато тогавашният президент Джордж Х.У. Администрацията на Буш подписа Договора за намаляване на стратегическите оръжия със Съветския съюз.