Може.
Но може операта да е смокинов лист на този грабеж, както се изрази съветникът Божидар Здравков. Може с този акт Пловдив окончателно да признава поражението си. Може с подареното на Гергов преди 10 години да сме си направили 20 опери, по израза на Дани Каназирева. Може да сме дали милиони като подарък на Гергов, а се радваме, че ни връща 5 декара.
Може.
Затова и кметът Иван Тотев може да говори по този начин - след 20 години някой да каже: Искам да съм кмет като Иван Тотев. В блестящото си слово пред съветниците той им каза, че тези, които градят политическото си оцеляване върху темата за Панаира, са обречени. Изборите го показаха. Защото сме 2017 година, а не 2006-а. Пловдив трябва да има работещ панаир с активното присъствие на общината .
Може.
Но бунтът срещу сделката е емоционален. Поне моят е такъв. Цифрите нямат никакво значение - опера, инвестиции ,акции. Това ще е опера зад оградата на Гергов. Предполагам, че е ясно. Сделка ,около която се навърта Гергов, не е сделка. Така мисли Пловдив, а това е важно при гласуването на общинските съветници. Когато в прокуратурата и до всички държавни институции с отношение по темата има сигнали за законността на приватизацията на Панаира , идва днешното решение. С него всичко приключва - давам ви 5 декара и вървете на майната си, стига сте джавкали. Това е емоционално поражение за града. А емоционалните поражения отварят вратите на ада.
Панаирът е на Гергов. Това е психологическата бариера, която Пловдив не може да прескочи, а и не иска. Затова и да му обяснявате, че там ще има страхотна сграда на операта, няма да чуе. Дори това да означава политическа профанщина.
Затова и се бунтува. Като чуе за Гергов, общественото мнение отписва и тези, които са около него. Това е бунт с непредвидими последици. Това е бунт срещу далаверата, дори и да няма далавера.
След кражбата от 2006 година всичко, свързано с Гергов, е емоция. И на кого обяснявате, че в Панаира има активи за 700 милиона. Ами това е призив за революция!