Уважаеми пловдивчани, дойде време да направя отчет за свършеното в първата година от своя мандат като кмет на Пловдив. Изпитвам леко неудобство, тъй като няма какво толкова да ви кажа, но съм длъжен поне да се оправдая.
Предизборните обещания отидоха на кино, това е очевидно. Следят ме с някакъв ЗИКОМЕТЪР, който отчитал какво съм свършил. Но и без него резултатът е видим – нищо! То не беше Ковид-19, то не беше битка с общинските съветници от ГЕРБ, представете си, то не беше борба с някои медии, особено с една, която ме бие по главата всеки ден. И виждате докъде съм я докарал – да няма с какво да се похваля. Иначе всеки ден си говорим за проекти, грандиозни проекти, които струват много пари, но няма. А и Бойко ме отряза: Ще видим, ще чакате, нали стадиони ще правите сега.
Но като се огледам назад, виждам, че сме много добри в пушилката – подписване на меморандуми, показни срещи и обсъждания – толкова безсмислени, че чак ми се повдига, но нали трябва да симулираме работа. С тоя се срещнеш, с оня се видиш, после пред журналистите говориш глупости и времето минава.
Казват ми, че Пловдив бил в тотален застой. И аз какво да направя? Може ли за всяко нещо да питам
Иван Тотев. Имам усещането, че карам деветата година от управлението му и трябва да работя по неговите проекти. Е, няма да стане, аз да не съм на петел гребена – спирам каквото е започнал и тръгвам с моите проекти. Те пак същите , но с нови хора, нови изпълнители – и аз да се изпъча малко. То само пъченето остава, нищо насреща, но няма само за Тотев да ми говорят.
Ето, това ме убива, драги съграждани – гадното сравнение. Администрацията ми не можела на малкия пръст да се качи на предишната. А екипът ми е златен – всеки заместник е човек на някого и работата си върви – пей, сърце! А и за някакво IQ ми говорят. Абе, хора, аз мило и драго дадох да стана кмет, вие ми приказвате за извънземни.
Вярно е, сега се чудя защо ми трябваше на баир лозе. Идва ми да хвърля оставката и да оставя тоя град в батака. Но съм поел ангажименти не само към вас, пловдивчани, а и към други, по-важни хора. E затова се натисках да бъда ваш кмет – заради важните хора, които ме посочиха и избраха. И те ме натискат, натискат, натискат… Не знам докога ще им свиря по гайдата.
Да обобщя. Един заем от 110 милиона не можем да изтеглим като хората, един управител на КОЦ-а не можем да изберем като хората, предложенията ми падат от дневния ред на общинските сесии. На това кмет ли му викате!
Срам ме е пред вас, пловдивчани, но ще стискам зъби. Псувайте, ако ще ви олекне, аз съм си сложил главата в торбата. Една година мина, още три останаха. Ако пък имате под ръка друго IQ, махнете го това…
Ваш
Здравко Димитров*Забележка: Текстът е фейлетон, основаващ се на актуални събития, прояви и теми