Едно листче му трябва на Апостола, думите в коша

Докато днес пред паметниците на Васил Левски в страната се лееха дежурните думи за величавото му дело, си спомних как един неизвестен пловдивчанин преди години беше драснал една бележка от името на цял народ. Пак по такъв повод – слово за Левски в подножието на Бунарджика. Човекът беше написал на листче: “Ти си нужен и днес, Апостоле!" и го подпрял с камък в основата на паметника да не го отвее вятърът.

Това листче напълно заглуши клишираните фрази на оратора и директно ги прати в коша. А ораторът трябваше само да се обърне, да прочете листчето и да млъкне.

Един незнаен будител му беше оставил листче, което да прочете, но ораторът си пуснал грамофона и препускаше през историята да ни убеждава, че Левски е велик.

Това му трябваше на Дякона – едно листче и го получи. Останалото е протокол, от който му е втръснало - венци, музика и политици. А незнайният пловдивчанин вероятно е тръпнел отстрани дали листчето му ще оцелее. Няма как да оцелее – прекалено много народ се увърта около Апостола, както и тогава, когато не успяхме да разберем какво е искал да ни каже и за по-лесно го пратихме на бесилото.