Няколко позитивни последствия:
1. Пловдивчани ще могат да пазаруват накуп всичко, което им е необходимо.
2. Търговската площ е много по-голяма, съответно и асортиментът от стоки.
3. Хипермаркетите откриват много работни места - главно за млади и неквалифицирани хора.
4. Това е една необходима (може би) модернизация на пазара за хранителни стоки, която ще доведе и до възпитаване на култура на пазаруване и потребление.
И няколко негативни последствия:
1. За търговците - гарантирана смърт на малките супермаркети, бакалии и пр. магазини за хранителни стоки.
2. За потребителите - край на пазаруването в магазин на 20 метра от входа на блока.
3. Може би не толкова важно - какво ще стане със сградата, в която се помещава вашият квартален магазин?
Така изглеждат нещата в най-опростен вид, но когато всичко достигне до конкретната си реализация, се оказва, че "по някакъв начин" по-успешно се налагат чуждестранните вериги като австрийската "Била" или немската "Кауфланд". Очаквайте магазин от последната в "Тракия" до пощата - много близо до българските "Сани" и "Братя Мирчеви". Каква е целта? И как става? Защо не го построят в Каршияка например, където няма такъв? А може и до "Билла" или "Метро"!? Каквито и да са собствениците на въпросните български вериги, те би трябвало да бъдат покровителствани от местните и националните власти, както и от потребителите и различните им организации. От друга страна хипермаркетите като цяло обявяват война (при всички положения неравностойна) на по-дребните търговци. Мнението, тиражирано във всички медии, е, че така или иначе в кварталите магазините за хранителни стоки са разположени в някакви гаражчета, павилиончета и тем подобни долнопробни помещения. Факт е обаче, че много от кварталните магазини са добре оборудвани и заредени наследници на бившите "хранстоки", които бяха в сгради, построени специално за целта. Хората така или иначе там намират всичко, което им е необходимо - от верото до сметаната за кафе - макар и на (незначително) по-висока цена. Няма нужда да ходят до тях с колите си и могат да си купят само един хляб, за който не се налага да чакат около 10-15 минути на касата. Ако тези места изчезнат, къде ще пазаруват пенсионерите? Как ще изпратите 8-годишния си син да купи хляб (как, между другото, ще се научи той да пазарува)? И как ще преживяват собствениците им?
И защо в крайна сметка насилствено трябва да се налага на пловдивския потребител западния модел? При това доста изкривен. Защото в западноевропейските страни в хипермаркети пазаруват най-бедните, тези, които работят по 8-10 часа на ден и нямат време да минават през магазин всеки ден след работа. Там се продават най-нискокачествените стоки. А елитният потребител пазарува от множеството малки специализирани магазини, защото там се продават екологично чисти продукти, има огромен избор и обслужването е на високо равнище. Е, вярно - ценита са двойни и тройни, но за тях това е културата на пазаруване и потребление. А ние, като видим голям и лъскав магазин, се втурваме презглава "да си пазарим" по цели колички. И не ни обиждат надписите "Акция", "Ниска цена", "Промоция", нито цените, завършващи на ",99", нито чакането по опашките (макар че много обичаме да се оплакваме от това по време на големите кризи, а и преди това). А когато няма нещо, си казваме "Ами не може да има пък всичко!" - за сравнение: какво става в кварталния магазин, ако е свършило вашето кафе? А пазаруването на самообслужване ни изглежда като връх на цивилизацията - сякаш е с нещо по-различно от едновремешните Хали (как ви се струва заведение на самообслужване - много ли е елитно?)
Разбира се, ще дойде и времето, когато хипермаркетите ще навлязат напълно. Те са необходими в забързаното ежедневие - но забързано ли е вашето ежедневие - толкова, колкото на западноевропейския гражданин? Със сигурност не.
Културата на потребление се създава с течение на времето, а не насила. Освен това в Западна Европа и САЩ заплатата на касиерка в хипермаркет може да изхранва нея и едно от децата й, а мъжът й от щанда за месо ще носи вкъщи още толкова. И няма нужда двамата с подръчни средства, заеми от роднини и, разбира се, "царски заеми" да преустройват семейния гараж в бакалничка.
И в крайна сметка всичко в този град и тази държава трябва да бъде обект на едно дългосрочно планиране - със смисъл за всички - и потребители, и дребни бизнесмени, и едри инвеститори. А не кой когато се сети да си построи където си поиска хипермаркет (или бензиностанция).