За кой ли път цялата нация беше впрегната в една футболна кампания така, сякаш от нейния изход зависят честта и бъдещето ни. Този път еуфорията надмина всички досегашни - над 40 хиляди ревяха с пълно гърло националния химн на националния стадион, а официалната ложа на спортното съоръжение беше декорирана като трибуна от едновремешните манифестации - рамо до рамо президент и премиер - невиждана гледка. И всичко това за един квалификационен футболен мач, в който, ако бяхме победили, просто щяхме да се класираме по-добре в групата си, а заложилите за наша победа щяха да реализират повече от прилични печалби. Сега печалбите са за касите на букмейкъри и търговците, за политиците, които показаха "единство с народа си", и за медиите, които раздухаха и продължават да раздухват цялата истерия. И, за да не бъдем съвсем черногледи - спечели, разбира се, и идеята за радикални промени в ръководството на родния футбол.
Изгубихме, както каза и Христо Стоичков, трите точки и един футболист за следващия мач, без когото и без това май ще е по-добре, предвид проявите му на терена. Добре би било, обаче, да позагубим и излишните илюзии, емоции и надежди, които възлагаме на подобни събития. Да прозрем, че въпреки безобразното съдийство, което безспорно ни ощети, все пак на терена победи по-добрият отбор. Шведите дойдоха без да вдигат шум, без да подхвърлят провокации, играха умно и хитро, дисциплинирано, показаха класа и дозирано самочувствие, мярка дори в нарушенията (като изключим Ибрахимович, който все пак си е с балканска кръв, но пък тук съдията помогна) и точно това им помогна да победят. Успяха да излъжат защитатата ни, успяха да неутрализират и нападението ни, биха ни като същевременно показаха, че само голямото желание и голямото име на националния треньор не са достатъчни за успех - трябва и да можеш. А в този мач, с тези състави, шведите определено можеха повече. Горчиво е, но трябва да го признаем. За да преценим обективно силите си, да се откажем от самосъжалението и тарикатлъците и да намерим така небходимата мярка, която ще ни помогне в пътя напред. За да не се стигне за пореден път дотам, че днес обожаваният Христо Стоичков утре да стане мишена за жлъчни нападки. Да прозрем и още нещо - че може би ще завоюваме известно уважение, ако бием в един футболен мач, но със сигурност ще загубим много повече, когато освиркваме изпълнението на чуждия национален химн.
/Plovdiv24.com/