Колко още срам, г-да десни лидери?

Десницата в България достигна дъното си за последните 17 години. Дори и събраните 10-на процента подкрепа за Беронов, плюс 3-те на Марков не са дошли от политически убеждения, а от „вот на инат” от все по-оредяващия десен електорат. Стигна се дотам, че в пресконференцията след изборите действащия президент да използва думите „На България е нужна модерна и реформирана десница”, думи, запазени преди години за десните по повод БСП.

На балотажа в неделя ще се яват двама леви кандидати. Въпреки всеобщата заблуда, Атака е крайнолява партия, колкото и да се опитва нейния лидер Волен Сидеров да отрича това. Тази крайно лява партия отне огромно количество гласове от десницата заради нейната пасивност и неясна позиция. Всички десни се питат – къде отидоха отявлените опозиционери? Защо в десницата нямаше никой, който да застане на ърда и ясна позиция, да действа като истинска опозиция, такава, каквато беше през 90-те? Отговорът се крие в раздробяването на десницата, подклаждано от болни лидерски амбиции.

По този начин Волен Сидеров се оказа единствения опозиционер, който макар и с огромно количество демагогия, все пак казваше нелицеприятни за властта неща. Затова и Атака „дръпна” много гласове и от СДС, и от умерените десни, дори и от ВМРО. Наблягайки на пронационализма, Атака късаше избиратели от една традиционно патриотична организация.

След абсолютно неадекватните действия на десните по време и на парламентарните, и на президентските избори идва въпросът – А сега накъде?

Ще има ли лидери, които да поемат отговорността за това мизерно представяне, лишило много българи от възможността да избират десен кандидат за президент? Ще поеме ли някой политическата вина за това, че заради слабите си действия десницата е една от основните причина за ниската избирателна активност?

Въпроси, на които отговорите ще чуем и видим в близките седмици.

Единствения реален шанс в момента за десните е пълна подмяна на кадрите, плюс широка коалиция за идващите избори. Теоретично едно възраждане на шиоката коалиция ОДС – СДС, ДСБ, ССД, ВМРО, БЗНС, ГЕРБ – е може би най-добрия вариант десницата да има силни кандидати и реални възможности да „пребори” левите партии БСП, Атака и клонящите към тях и подкрепящи ги ДПС и НДСВ.

Подобна коалиция би дала възможност на десните да не изпадат отново в комичната ситуация да подкрепят ляв претендент срещу крайно ляв в неделя...


Източник: Тодор Кирилов