Най-новото попълнение сред професорите на Медицинския университет - Пловдив е професор д-р Дроздстой Стоянов, доктор по медицина само на 33 години. С избора му от международно седемчленно научно жури и от Факултетния съвет на Медицинския факултет в Пловдив той стана най-младият учен с титлата професор в България днес. И със сигурност най-младият професор в историята на българската медицина (за сравнение световноизвестният физик проф. Минко Балкански на 28-годишна възраст през 1955 става най-младият професор в света).

Още от най-ранна възраст е определян като "дете чудо" и "гений" - завършва едновременно три средни образования - Руския дипломатически лицей, Английската гимназия "Томас Джеферсън" и средно общообразователно училище. Дете на известните наши психиатри - проф. Дрозда Писева и проф. Стоян Стоянов, неговата академична кариера започва още когатo едва на 14 години представя първия си научен доклад, който е отличен с почетна диплома от Международния интелект Клуб. 

Завършва средно образование на 15 години и става първият ни 16-годишен студент. На 21 години завършва с отличие Медицинската Университет София и веднага е зачислен като докторант в МУ Пловдив. Защитава дисертационен труд за 'доктор по медицина' на 26 години.

Специализира психиатрия и психология във Военномедицинска Академия-София и Държавна Психиатрична Болница "Св. Иван Рилски", с призната клинична специалност по психиатрия от 2007 г. През 2010 се дипломира с Postgraduate Certificate по философия и психично здраве от University of Central Lancashire, UK, по програма на Университета в Оксфорд. Специализира философия на науката в Университета в Питсбърг, САЩ (2009) и функционално изобразяване на мозъка в Университетската клиника по психиатрия в Базел, Швейцария (2013).

Избран за "доцент" при Факултета по обществено здраве на МУ-Пловдив през 2008 г. На 28 годишна възраст заместник-декан по Международно сътрудничество и евроинтеграция на същия Факултет от 2009 до 2011 г.

От 2011 г. е доцент в Катедрата по психиатрия и медицинска психология при Медицинския факултет, а през 2013 г. е избран за Професор по психиатрия, медицинска психология и личност-центрирана медицина.

Хоноруван преподавател в Нов български университет от 2006 г., Пловдивски университет "Паисий Хилeндарски" от 2008 и в Софийски университет "Св. Климент Охридски" от 2011 г.

Автор на организационния проект, член на борда и научен секретар (2008), заместник-директор от 2009 на Университетския център по философия и психично здраве при ПУ "Паисий Хилендарски".

Едновременно с преподавателската дейност продължава да работи като клиничен психиатър и терапевт.

През януари 2009 г. е избран за почетен научен сътрудник в Университета в Питсбърг, САЩ. Член-кореспондент на Кралския колеж на психиатрите (Лондон), Philosophy SIG от 2008, избран в Executive Committee на същата организация през април 2012 и за Vice Chair през септември 2012 г.; вицепрезидент на European Association for Person Centered Healthcare (2013); бил е представител на България в преподавателския комитет на Европейската Асоциация за комуникация в здравеопазването (tEACH)от 2010 до 2012; глобалната мрежа за диагностика и класификация на Световната Психиатрична Асоциация (2008) и ред други.

Заместник-главен редактор на International Annual for History and Philosophy of Medicine; Associate Editor, European Journal of Person Centered Healthcare; член на редакционните колегии на Frontiers in Psychiatry (Neuropsychiatric Imaging and Stimulation); International Journal of Person Centеred Medicine, Dialogues in Philosophy, Mental and Neurosciences, Bulgarian Medicine, Folia Medica; рецензент в Journal for Philosophy, Ethics and Humanities in Medicine, Current Medicinal Chemistry, History of Psychiatry, Acta Medico-Historica Adriatica, Journal of Research in International Business and Management и др.

С лекотата на тийнейджър извървява пътя на своето научно развитите в медицинската психологията и психиатрия, като неговите научни постижения и авторитет биха били гордост за всеки световен университет.

Автор и съавтор на повече от 150 научни труда, от които пет монографии (две от тях издадени във Великобритания и САЩ); три учебника за студенти. Произведенията му са цитирани над 100 пъти в специализираната литература. Общ импакт фактор от публикациите 27.7 и от цитиранията над 50.

За сериозната си научна дейност в началото на 2007 г. е номиниран за наградата "Платон" на Изследователския академичен съвет на IBC-Cambridge.", a през 2013 година е включен в Marquis Who's Who in the World

За първи път в страната сред медицинските университети професорската му хабилитация е пред международно жури, в чийто състав са четирима световни учени - професор Андрю Майлс от Имперски Колеж Лондон, проф. Кенет Фулфорд, Колеж Сейнт Кейтрин, Оксфорд, проф. Джовани Стангелини, Университет на Киети Пескара (последните двама са водещи фигури в Световната и Европейската Психиатрични Асоциации) и проф. Мария Луиза Фигейра, Университет на Лисабон. 

В академичните среди е известен освен със запомнящото се и странно име, но най-вече с академичния си апломб и наситен с терминология изказ - присъщ на високо научния стил на говорене, често неразбираем дори в академичните среди.

Демонстрира ярко енциклопедично присъствие на редица научни дискусии и диспути в десетките световни научни конференции и конгреси, в които е участвал. Чувства се еднакво добре и колоритен както сред маститите научни капацитети и авторитети, така и сред студентите си, които впечатлява с премерения си жаргон и вицове по време на атрактивните си лекции. 

Дали ще стане и най-младият ни академик (до 40 години) - бъдещето ще покаже. От Медицинския университет му желаят и се надяват на "Защо не и Нобел!".