Вече съм пробвал и знам, че срещу позицията ми ще се изправят екозащитници, хидроинженери, архитекти, наясно съм с реакцията. Но гражданска позиция е не само да кажеш: "Не искам и ще протестирам“, а и "Да, искам“. Да, аз искам. Аз съм от хората, които искат да има Втори гребен канал. Навремето от едни шубраци изскочи Гребният канал. И сега от другите щубраци – отсреща до дигата на Марица, трябва да изскочи още един. Когато се раждаше идеята за сегашния канал, имаше хора, готови да скачат под булдозерите.Сега техните деца се разхождат с кеф край него и само са слушали, че имало кандидати за национални мъченици.

Историята ще се повтори, това е очевидно. Останалите шубраци ще родят нов фолклор, неизбежно е, но и новият канал е там и не може да бъде другаде. Разбира се, ако не се отвори път на вятъра, който щял да издуха града. Пиша безброй пъти - Вторият гребен канал е тест за интелигентност. Тест за различните виждания за развитието на града. Нали и Тютюневият град е тест за интелигентност? Не търсете разлики, като отклонявате казуса някъде в духовното, а другия пращате на майната си – в шубраците.

Не приемам приказките, че дублиращият канал е само спортно съоръжение и от чисто спортна гледна точка няма нужда от него – на световната федерация по гребане не й дремело дали ще имаме такъв. И така да е, това не е канал само за регати. Това е канал и за всички протестиращи, какъвто е сегашният. Според анализите каналът може да се използва за състезания два месеца годишно. През останалото време е за протестиращите. Сега се присъединявам към всички тях и екозащитниците и искам да видя в целия му блясък екопарк "Марица“ върху 650 декара, с който се повишава обществената значимост на територията – естествена ботаническа градина.

Възстановяват се и езерните местообитания. Освен това има естествен дом за редки за Европа колониално гнездящи птици (чапли, корморани, рибарки). Постига се ефективно и природосъобразно управление на водната екосистема.Така пише за екопарк "Марица“, който е перлата на втория гребен канал.Наистина е въпрос на интелигентност. От едни шубраци изскочи Гребният канал, който днес е любимото място на пловдивчани. Така се получава – малко борба, малко съпротива, пет минути слава и се роди нещо красиво. Същото очаква и шубраците отсреща до дигата на Марица.

Някой все още твърдят, че можем да направим нещо, в което само да си натопим краката. По-скъпият вариант е според изискванията на гребния спорт. И според желанието на хората да се забавляват. Онези от землянките в шубраците мълчат за един важен детайл от проекта – екопарк на 650 декара, какъвто в страната не е изграждан от 50 години. Това струва 2 милиона по-скъпо, но кой е против? Да добавим зелените училища и специалните места за наблюдение на редки птици.

Екозащитниците би трябвало да хвърлят шапките си до небето от радост, ако видят екопарк на 650 декара. Би трябвало, ако шубраците не са център на партизанско движение и не са превърнати в политически щаб. Такива вече бяха изградени около зоологическата градина и стадиона. Партизаните не се интересуват толкова от развитието на града и ползите от втория гребен канал. Но е време и ние да не се интересуваме от тях. Да направим канала и сме квит.