Защо банките в България поддържат толкова ниски лихви по ипотечните кредити?

Ако тенденцията на спад на инфлацията, отчетена от НСИ, се задълбочи, имаме всички основания да смятаме, че през 2025 г. можем да влезем в еврозоната - ако не в началото, в средата на годината, и само политическо решение може да наложи да изчакаме 1-ви януари 2026 г., защото няма държава, която да е приела еврото в средата на годината.

Тази прогноза направи икономистът и финансов експерт Юлиан Войнов, предава БНР.

"Последните данни показват, че се движим с доста ускорени темпове за намаляване на инфлацията. По последните данни за април на НСИ инфлационният индекс спада на месечна база и имаме месечна дефлация от 0,3% и годишната инфлация е 2,4%. ...

За да изпълним критериите за еврозоната, този спад ни приближава в много сериозна степен. За момента още не изпълняваме този критерий. Ако тенденцията на спад на инфлацията, която видяхме през април, се задълбочи, а аз не виждам причини да не се задълбочи, следващите 3-4 месеца най-вероятно ще изпълним този критерий", обясни той.

Според него за конвергентният доклад, който ще излезе пред юни, вероятно няма да сме покрили изискванията за влизане в еврозоната, но ако бъде поискан допълнителен доклад до края на годината, шансовете са големи.

Юлиан Войнов изказа съгласие с констатациите, изтъкнати от гуверньора на БНБ и коментира:

"Банките в България се готвят 2 години за приемане на еврото и почти всички са готови. ... Финансовият сектор - застрахователните дружества, пенсионните фондове и т.н. Там липсва информация. Комисията за финансов надзор не е много активна и няма публична информация дали се правят някакви промени, за да могат да оперират с еврото, защото става дума за големи финансови трансакции.

Другата голяма тема са държавните институции и общините, тъй като това е първият досег на хората до държавното управление и ако там има някакъв проблем, примерно с изплащането на пенсии, би могло да предизвика сериозен катаклизъм".

Финансов експерт коментира, че при приемането на България в еврозоната лихвите по външните дългове на държавата, общините и фирми ще се понижат сериозно, но:

"Странният случай е, че всички лихвени проценти на банките се увеличават, а единствено за ипотечните кредити трендът е обратен - те намаляват. Имаме банки в България, които са с майки в ЕС, при условие, че минималната лихва в еврозоната е 4%, ние даваме ипотечни кредити в България на лихва 2,5 - 3%. Ясно е, че когато влезем в еврозоната и България бъде принудена да провежда паричната политика на ЕЦБ, тези лихви не могат да останат по този начин.

Въпросът е защо българските банки поддържат толкова ниски лихви по ипотечните кредити. И отговорът е, защото в България няма други пазари, които са достатъчно ликвидни и развити, където хората да си държат парите, а хората имат средства, които искат да инвестират някъде, единственият ликвиден пазар е имотният. Цените на имотите са много високи".

Той предупреди, че политиката на търговските банки по отношение на ипотечното кредитиране ще се промени при влизане в еврозоната и хората трябва да се предпазливи в своите финансови решения.

Войнов беше категоричен, че когато България излъчва сигнали, че е стабилна и няма да промени евроатлантическата си ориентация, много по-лесно се разговаря с партньорите в ЕС и НАТО:

"Политическата стабилност трябва да бъде в посока евроатлантическо правителство, което да защитава стабилно тези ценности".