Валентин Грандев: Няма нужда от "едно аспиринче" за всеки

09:44 / 13.05.2026

379

3мин.

Публикация на Валентин Грандев, който е автор на книги за здраве, лектор и организатор на семинари за здравословен начин на живот, поставя отново на дневен ред една от най-дълго обсъжданите теми в съвременната медицина - ролята на аспирина в профилактиката на сърдечно-съдови заболявания.

В текста му се припомня периодът, в който ежедневният прием на "едно аспиринче“ беше широко разпространена препоръка, особено при хора над средна възраст или с повишен сърдечно-съдов риск. Грандев описва това като време, в което аспиринът се е възприемал почти като универсално средство за предпазване от инфаркт и инсулт.

Както се посочва в публикацията:

"Тромбите запушват съдове, аспиринът намалява слепването на тромбоцитите, значи така ще предотвратим инфаркти и инсулти.“

Тази логика дълго време е била основа на профилактичните подходи в кардиологията, базирани на тогавашните налични научни данни.

През последните години обаче големи клинични проучвания и метаанализи доведоха до по-прецизиране на тези препоръки. Съвременните насоки в много държави вече не препоръчват рутинен ежедневен прием на аспирин при хора без предишни сърдечно-съдови инциденти.

Причината е балансът между потенциалната полза и риска. При част от пациентите профилактичният ефект върху инфаркти и инсулти може да бъде ограничен, докато рискът от кървене, включително стомашни и мозъчни кръвоизливи, остава реален фактор, който трябва да се отчита.

Днес медицината все по-често подхожда индивидуално, като се вземат предвид общият риск, придружаващите заболявания и конкретната здравна история на пациента.

В публикацията на Грандев силен акцент се поставя и върху значението на начина на живот като основен фактор за сърдечно-съдовото здраве.

Авторът отбелязва:

"Профилактиката като цяло се състои в осъзнаване на правилния начин на живот и създаване на определени навици.“

Този аспект се подкрепя и от съвременната медицина, която отдавна поставя акцент върху редуциране на рисковите фактори като тютюнопушене, обездвижване, неправилно хранене и хроничен стрес.

Една от основните промени в медицинския подход през последните десетилетия е преминаването от универсални препоръки към индивидуализирана оценка на риска.

Това означава, че терапия като нискодозов аспирин се преценява не като "еднакво полезна за всички“, а в зависимост от конкретния пациент - неговата възраст, здравословно състояние и история на заболявания.

Така, при хора с преживян инфаркт, поставен стент или други сърдечно-съдови заболявания, аспиринът остава важна част от терапевтичния подход, Ако обаче човек няма висок сърдечно-съдов риск, ако не е преживял инфаркт и ако няма специфични показания, рутинният аспирин вече често не се препоръчва.