Над 450 милиона души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11,4% от населението.
6,2% от българите имат разстройства на настроението или депресии и афективни състояния, а 3,3% от населението злоупотребяват с вещества. От 20 до 34 години е най-рисковата възраст за тежки депресии. Жените боледуват по-често от мъжете и също така по-често търсят професионална помощ.
Стряскащите данни оповестява Националният център по обществено здраве и анализи към МЗ, цитирайки Световната здравна организация. Те излизат в навечерието на Световния ден на психичното здраве, който ще отбележим за 24-та поредна година на 10 октомври.
Основни причини за психическите разстройства са стресът в ежедневието и особеностите в начина на живот. Влияние оказват и социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност, културните особености.
Сред първите симптоми за наличието на проблеми са безсънието, честата умора, лошото настроение, раздразнителността.
В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при психиатър, психотерапевт, психолог. Стигмата към психиатричната помощ и психиатричните проблеми пречат психическите разстройства да бъдат навременно и адекватно лекувани още в техния ранен стадий.
През 2016 г. темата на Световния ден на психичното здраве, определена от СЗО, е свързана с оказването на психологическа първа помощ по време на кризи и нейната роля за опазване на достойнството на пострадалите хора.
От СЗО отчитат, че кризисни събития след травми, внезапни загуби, произшествия, грабежи, природни бедствия се случват във всички общности по света.
В момента брутални конфликти в много страни съсипват живота на повече от 100 милиона жени, мъже, момичета и момчета. Повече от 60 милиона души са разселени на различни места - най-големият брой хора от Втората световна война насам. Хората в кризисни ситуации са още по-уязвими по отношение на стреса, употребата на психоактивни вещества, социалните нужди, нарушенията в социалното функциониране.
Първоначалната психологическа помощ най-често оказват екипите на спешна помощ в случай на пътно-транспортни злополуки, полицейските служби при въоръжени грабежи, медицинският персонал в случай на физически травми, учителите, когато събитията са в училище, администрациите при хората, търсещи убежище и т.н., отчитат от СЗО.
Много от тях се отнасят с топлота и подкрепа към хората в стрес, току-що преживели кризисно събитие. Други обаче изпитват дискомфорт от емоционалния стрес на оцелелите и се вцепеняват. Понякога емоционалният стрес напълно се пренебрегва. Има и случаи, в които хората, бързайки да си свършат работата, без умисъл потъпкват човешкото достойнство.
Източник: bTV