Малко след полунощ Ирина Стеценко приключва празничния си маникюр за предстоящата сватба. Отваря балконската врата, опитвайки се да успокои вълнението си преди големия ден. В съседния апартамент годеникът ѝ Сергий Лобанов спи на матрак в кухнята, заобиколен от гости. Тогава тишината е разкъсана от мощен тътен.
"Сякаш над главите ни прелетяха десетки самолети. Всичко бучеше, а стъклата вибрираха“, спомня си днес Ирина. Сергий първоначално решил, че става дума за леко земетресение, и заспал отново.
Двамата млади, 19-годишна стажант-учителка и 25-годишен инженер в атомната централа, не подозират, че на по-малко от четири километра от дома им се разиграва най-тежката ядрена авария в историята. Четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ избухва, изхвърляйки радиоактивен облак над Европа.
На сутринта Сергий излиза навън и вижда войници с противогази, които мият улиците с пенлив разтвор. Колеги от централата му казват, че са били извикани по спешност, защото "нещо се е случило“.
От прозореца на блока той забелязва дим над реактора. Усетил опасност, намокрил парче плат и го поставил пред прага на апартамента като защита от радиоактивния прах.
Въпреки тревожните знаци, властите уверявали жителите да не изпадат в паника и наредили всички планирани събития да продължат.
Така сватбата се състояла по график. Младоженците си разменили клетви, а след това отпразнували деня в местно кафене. Но радостта била помрачена от усещането, че нещо страшно се случва.
"За първия ни танц трябваше да е валс. Още от първите стъпки излязохме от ритъм. Просто се прегърнахме и се люлеехме“, разказва Ирина.
Още на следващата сутрин приятел ги събудил с новината, че в 5 часа запова евакуация на Припят.
Ирина имала със себе си само сватбената рокля и един лек тоалет. "Бях със сватбената рокля и тичах боса през локвите, защото обувките ми бяха направили пришки“, спомня си тя.
От прозореца на влака двамата видели сиянието на разрушения реактор.
"Беше като да гледаш в окото на вулкан“, казва Сергий.
Официално им било казано, че напускат града само за три дни.
"Тръгнахме за три дни, а се оказа – за цял живот.“
По-късно, докато били при роднини в Полтавска област, двамата научили, че Ирина е бременна. Въпреки страховете и предупрежденията на лекари за рискове от радиацията, тя решила да запази детето.
Родила се здрава дъщеря - Катя, която днес вече има собствено семейство.
След десетилетия животът на двойката отново бил преобърнат – този път от войната в Украйна. След удар по апартамента на дъщеря им в Киев през 2022 г., Ирина и Сергий се установяват в Германия.
Днес, 40 години след сватбата си в деня на Чернобилската трагедия, двамата остават заедно.
"Мога да кажа, че сме като иглата и конеца“, казва Ирина. "Правим всичко заедно.“
Аварията в Чернобил
На 26 април се навършиха 40 години от аварията в АЕЦ Чернобилска атомна електроцентрала – най-тежката ядрена катастрофа в историята. Точно в 1:23 часа през нощта на 26 април 1986 г. реактор №4 експлодира по време на тест за безопасност, поставяйки началото на трагедия с глобални последици.
Пожарникари и служители на централата се впускат в борба с огъня, без да знаят, че са изложени на смъртоносни нива на радиация. В първите часове и дни съветските власти се опитват да прикрият мащаба на бедствието. Едва след като повишена радиация е засечена извън пределите на СССР, светът научава за случилото се.
Хиляди семейства в България и Източна Европа също помнят онези дни с тревога и объркване. След празничните манифестации и ежедневния ритъм на живота започват слухове за заразени зеленчуци, радиоактивен дъжд и опасна храна. Информацията до обикновените хора достига бавно, неясно и често противоречиво.
Години по-късно свидетелства и документи разкриват, че партийният елит е разполагал с по-добра информация и защитни мерки, докато населението е оставено в неведение. Именно това усещане за двойни стандарти остава един от най-болезнените спомени за мнозина.
След аварията започва евакуацията на близо 50 000 жители на Припят, а по-късно от засегнатите райони са изселени над 200 000 души. Огромна армия от т.нар. ликвидатори – пожарникари, войници, инженери и работници – е изпратена да разчиства радиоактивните останки и да изгради бетонен саркофаг над разрушения реактор.
Според различни оценки стотици хиляди души са участвали в ликвидирането на последиците. Последвалите години носят ръст на онкологични, сърдечни и неврологични заболявания сред засегнатите групи, а точният брой жертви и до днес остава предмет на спорове между учени и институции.
Нобеловият лауреат Светлана Алексиевич описва трагедията в книгата Чернобилска молитва чрез разказите на очевидци. Техните свидетелства говорят не само за радиация, но и за страх, мълчание и разпад на доверието към държавата.