Зеленчуците на 2020: Подпомогнати, но все още жадни
Една от идеите за промяна е производителите на плодове да получават субсидии за трайните си насаждания, включени в специален регистър, за определения период на плододаване и след доказване на реализираната продукция.
С така предложената схема обаче не са съгласни браншовици, които излизат с общо становище, подписано от Съюз на Дунавските овощари, Добруджански овощарски съюз, Съюз на овощарите в България и Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.
Според тях по този начин ще се стимулира отглеждането на стари и нерентабилни овощни градини за сметка на нови и интензивни градини, които ще останат без подпомагане.
Производителите настояват при създаването на регистъра с трайни насаждения да се има предвид, че съвременните овощни градини имат възможност да плододават още на втората година, а на третата са в пълно плододаване.
Затова те предлагат в работната група по създаване на регистъра да бъде включен представител на браншовите организации по региони. Техният мотив е, че агрономите на сдруженията познават своите членове, с какви насаждения разполагат, тяхната възраст и плододаване.
Браншовици: С ограничаване на обвързана подкрепа на младите насаждения по никакъв начин не стимулираме производителите да преминат към подмяна с иновативни сортове.
Друго тяхно предложение е новосъздадени/подменени градини от овощари, които имат стари насаждения и се занимават с това производство отдавна, да могат да кандидатстват и с новите. Това да важи обаче само за овощари с опит, за да няма злоупотреби. Стопани с новосъздадени градини могат да получават подпомагане по млад фермер или по полупазарните мерки, уточняват сдруженията.
Тъй като над определена възраст старите градини стават неефективни и нерентабилни, те могат да получават компенсаторни плащания за стари сортове, ако са такива, или за биологично производство, ако са сертифицирани, допълват от бранша.
Друга тяхна идея засяга подпомагането на производители с частично пропаднали площи заради климатични аномалии, които трудно доказват добиви. Сдруженията предлагат с протоколи за частично пропаднали площи над 50% до 99% да се доказват добиви пропорционални на частта на пропаднали площи, за които да се получи пълният размер на обвързаната подкрепа.
Пример: Ако производител на ябълки трябва да докаже 1000 кг/дка добив, за да получи пълния размер на обвързаната подкрепа, но има протокол за 70% пропаднала площ, то той да докаже само 300 кг/дка и пак да получи пълния размер на помощта.
За да няма злоупотреби и тук, браншовиците отново предлагат в комисията по определяне на щетата да участват представители на организациите.
По отношение на подпомагането за зеленчукопроизводителите земеделското министерство залага като условие за участие в схемата наличието на система за капково напояване. Голяма част от стопаните обаче нямат узаконени водоизточници, особено в районите с плитки води. Стимулирането и финансирането им да изграждат системи за капково напояване биха имали по-добър ефект, убедени са от бранша.
Предстои да разберем кои техни предложения ще се посрещнат с разбиране от държавната администрация и дали ще бъдат взети предвид при окончателното разписване на мерките и схемите в новата ОСП.
Следете темата и на cap4us.agri.bg