Слави Трифонов поде поредна атака срещу управляващите. Публикуваме без редакторска намеса един от последните му постове в социалните мрежи:
" Вижте видеото по-долу. Това е едно от най-тъжните неща, които някога съм гледал - министър-председателят на България е събрал множество хора в епидемична обстановка и им обещава през реката, че до събота те отново ще имат мост. Действието се развива между българския и европейски град Хаджидимово и българското и европейско село Блатска, но прилича на картинка от Третия свят.
Изгледайте видеото. А сега си представете как премиерът на Швеция, или премиерът на Испания, или на която и да е друга страна от Европейския съюз, стои от едната страна на брега и се провиква на петдесетина души от другата страна на брега: “В събота ще имате моооост! Дадох пари и за болницата вииии! И за улиците у градо дадох парииии! Чухте лиииии? Ще гласувате ли за менееее?"
И тук премиерът вътрешно се любува на ехото от собствения си глас, което отвърща: “За мене, за мене, за мене".
Изгледахте ли видеото? Посмяхте ли се? Толкова извратени ли сме станали, че можем да се смеем на българската трагедия, а не да се разгневим? На кое се смеем? На клетата си съдба, оставена в ръцете на няколко самозабравили се властници?
Изгледайте видеото и се замислете. Аз лично се замислям за пирамидата на Маслоу, която обяснява, че има йерархия на нуждите, организирани по важност. В най-ниската част на тази пирамида са основните нужди на хората - да имат храна, да са на топло, да имат мост. Българската трагедия е, че близо 2 милиона българи живеят под прага на бедността. Нямат храна и гладуват. А една от последните ми гостенки в предаването, която е енергиен експерт, ме шокира със статистиката, че над 30 процента от българите въобще не се отопляват. Днес минималните темеператури достигат до минус 10 градуса, а тези над 30 процента българи стоят в студа и замръзват.
Според Маслоу човек, който не е задоволил тези основни нужди не може да се изкачва по пирамидата. Не може да се бори за общността, да се стерми да й бъде полезен, да печели уважение, да е уверен, да се усъвършенства.
Дали гладният и замръзнал човек се вълнува от корупцията по високите етажи на властта? От чекмеджетата с кюлчета злато? Дали гладният и замръзнал човек го интересува кой е главен прокурор? Дали го интересува съдебната реформа? Дали разбира какво е диверсификация?
За гладните и замръзналите е най-важно да има какво да ядат, да са на топло, да имат мост, през който да преминават и да се срещат с други хора, да ходят на работа и да изкарват някаква прехрана. Нека не виним тези хора. Нека не виним и тези обикновени хора от видеото. Има различни причини те да са там. И доброволни, и недоброволни причини.
Всъщност, ще ми се Маслоу да не е прав и дори тези, които са на най-ниското ниво на пирамидата също да се борят за по-доброто на общността. И те да осъзнават нуждата от промяна. И те да се борят за нея, с колкото сили и възможност имат. Защото истината е, че трябват повече хора, за да построим най-важния мост. Кой ли пък ще е да този мост? Това, уважаеми сънародници, е мостът, по който веднъж завинаги да напуснем този бряг на алчността, арогантността, пошлостта, некадърността, мизерията и да преминем от другата страна на брега - там където са истинските ценности."