Вече седем месеца страната няма редовен бюджет. Преди конституирането на 49-ото Народно събрание темата бе сред водещите в политическото говорене. Дни, след като парламентът започна работа, а президентът стартира срещите с политическите сили, изглеждаше, че основният приоритет на депутатите ще бъде разглеждането на проектобюджета за 2023 година. Чуваха се различни мнения за това за какъв период от време може да бъде приет един бюджет, но въпреки всичко това - такъв все още няма.
Преди две седмици министърът на финансите обяви, че от министерството ще внесат пректобюджета. Основните параметри – 3%-ов дефицит, никаква промяна в данъчната политика на страната, каквито предлагаше
Росица Велкова, разходите за социални плащания се запазват – включително ръстът на пенсиите по т. нар. "Швейцарско правило“, гарантирано бе и увеличение на заплатите на служителите в администрацията, които не са получавали такова през предходната година.
По-късно финансовият министър обяви, че държавата ще иска 100%-ов дивидент от държавните предприятия. А срещу Българския енергиен холдинг започнаха проверки след като от дружеството в началото на годината предвижат печалба от 1,6 млрд. лева в годишния си отчет, а след това печалбата възлиза на едва около 600 млн. лева.
Преди по-малко от седмица бяха обявени и официалната финансова рамка. Стана ясно, че кабинетът очаква ръст от около 1,8% на БВП за годината. Данъчните ставки се запазват, единствено се вдига тази на газа на 20%. Минималните заплати на медицинските сестри стават 1500 лева, а на лекарите - 2000 лева. Пенсиите ще се увеличат с 12%. Не се предвижда изменение в дълга на страната.
Последваха и първите политически реакции. От "Възраждане“, БСП и ИТН бяха категорични, че няма да подкрепят бюджета в този му вид. От БСП дори заявиха, че подготвят свой, с близо 4%-ов дефицит, като техните основни съображения са свързани с това, че не се гарантират социалните придобивки в представения от Василев проектобюджет.
Бившите коалиционни партньори на ПП-ДБ "Има такъв народ“ нарекоха, от своя страна, представеното от министъра на финансите "бюджет на хартия с измислени цифри“. "Възраждане“ също смятат, че няма как да бъдат осъществени заложените параметри.
Лидерът на ГЕРБ
Бойко Борисов също обърна внимание на значимостта на бюджета. През изминалата седмица той дори заяви, че не толкова коалиционното споразумение е важно за управлението на страната, колкото приемането на актуална финансова рамка. Борисов каза, че очакват ПП-ДБ да им представят своите план-сметки, а след това от ГЕРБ-СДС ще предложат корекции с цел подобряване.
След срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество днес стана ясно, че пълно единодушие между синдикати и кабинета за финансовата рамка на страната няма. Въпреки това обаче
Асен Василев обяви, че бюджетът е бил подкрепен. Синдикатите все пак настояват за това да има увеличение в средствата за социалната сфера и се обявиха против идеята за замразяване на минималната работна заплата. Дори след срещата, те продължават да смятат, че има от къде да се намерят пари за това.
Въпреки всичко това обаче, в сряда Министерският съвет ще разгледа на своето редовно заседание заложената финансова рамка. Критиките продължават, а най-тежки са те по отношение на нереалистичните според много експерти и анализатори очаквани приходи за 2023 година. В момента Финансовото министерство очаква около 70 млрд. лева да влязат в хазната. Разходите, от друга страна, са около 74 млрд. лева. Именно и тук се намира разковничето за 3%-ия дефицит и за стремежа на управляващите да изпълнят критериите за присъединяване към еврозоната.