Сатирата стигна до Икономическа полиция: Комарницки е призован заради пост, осмиващ изборната неграмотност

Христо Комарницки е български аниматор, илюстратор и карикатурист, специализиран в политическата сатира, носител на над 10 награди. Рисува карикатури за вестник "Сега" от самото му създаване през 1997 г. Роден в Габрово през 1964 г., той е един от най-разпознаваемите гласове на политическата сатира в България - ако сте виждали острата карикатура на последната страница на "Сега", почти сигурно е негова.

Постът, заради който Прокуратурата се намеси

Дни преди парламентарните избори на 19 април Комарницки публикува във Фейсбук текст, майсторски имитиращ характерния стил на дезинформация, разпространявана из социалните мрежи преди всеки вот в България. В него се твърди, че "позната на братофчеда работи в ЦИК" и разкрива тайна - бюлетината трябвало да се попълни със син химикал с печатни букви и думата "за лева", което автоматично се зачитало за "референдум против шиткоина" и връщало левчето. Текстът е изписан с умишлено правописни грешки, тревожни главни букви и призиви за споделяне - перфектна пародия на типичния изборен слух, обикалящ социалните мрежи.

Посланието на Комарницки е ясно: той не разпространява дезинформация - той я осмива. Публикацията е сатира, насочена към реалния проблем с изборната неграмотност и лековерността на части от електората, манипулирани от подобни съобщения.

Полицията се намеси - Комарницки отговори с ирония

Днес Комарницки е призован в Икономическа полиция по сигнал, свързан с публикацията. Там подписва предупредителен протокол, че няма да нарушава избирателните права на гражданите.

Реакцията му е в духа на цялото му творчество - той публично "изказва благодарности" на само на назначения главен прокурор Борислав Сарафов, но и на министъра на вътрешните работи Емил Дечев и на главния секретар на МВР Георги Кандев "за тяхната бдителност и самоотверженост в борбата за честен вот", като добавя, че по този начин честността на предстоящите избори е "100% ГАРАНТИРАНА". Сатирата продължава - само, че вече извън Фейсбук.

Случаят поставя въпрос с много по-широко значение: когато институциите не разпознават сатирата и я третират като дезинформация, кой всъщност е проблемът - авторът или системата?