Той не отрече, че в момента има и алтернатива за изработването на гайди, по примера на шотландските, но той конкретно не желаел да се занимава с подобно производство.
"Ако се правят по този начин, ще изчезне автентичността на родопската гайда, а това не трябва да се допуска", категоричен е Тодоров. В момента имал доста заявки за изработване на гайди, като желанието на хората били те да са готови за Роженския събор, но поради многото му ангажименти, той отказвал поръчките.
Затруднения с намирането на качествен материал изпитва и Костадин Илчев, който е ръководител на оркестър "101 каба гайди" в Смолян.
"Много е трудно, освен че няма кожи, имам проблеми и с намирането и на качествен дървен материал, от който се изработват рочилото, гайдоницата и надуялката. Те се правят от хубав дрян и ли сливи, но и те трудно се намират", коментира Илчев.
Засега поръчка не е върнал другият известен майстор-гайдар в Родопите Христо Топчиев, но за направата на една от последните си гайди той е поръчал кожа чак от Варна.
"Имам приятели в цялата страна и благодарение на тях намирам кожи и правя гайди, но има сериозни затруднения", коментира Топчиев.
Цената на гайдите варира в зависимост от кой е произведена и какво и е качеството, но обикновено се търгуват около 300 лв. за бройка. Ако постоянно се ползва, животът на гайдата е с продължителност между година и половина и две, след което са необходими ремонти.