Кадровият недостиг в ресторантьорския бранш в България продължава да се изостря, особено в големите градове на Югозападна България. За да поддържат нормален ритъм на работа, все повече заведения разчитат на служители от страни като Непал, Индия, Киргизстан и Виетнам. Тази тенденция обаче носи както възможности, така и редица предизвикателства – както за бизнеса, така и за самите работници.

Проджун, готвач от Непал, вече втора година работи в кухнята на ресторант в Кюстендил. Въпреки че визата му изтича след година, той планира да се прибере в родината си само временно.

"Чувствам се добре. В България, в Кюстендил ми харесва, харесва ми работата. Обичам да готвя и много се радвам, когато на хората им харесва храната, която правим. Може би бих останал за постоянно, защо не?“, споделя той пред БНТ.

Историята му не е изключение. Все повече чуждестранни работници намират възможност за развитие в България, но често се сблъскват с културни различия, езикови бариери и административни трудности, свързани с визи и разрешителни за работа.

Недостигът на персонал се усеща най-силно през летните месеци, особено в градовете извън морските курорти. Според работодатели, намирането на квалифицирани български кадри става все по-трудно.

"Ситуацията с работната ръка в България става все по-тежка. Българската работна ръка вече се намира трудно. Въпреки че сме конкурентни като бранш, е много сложно да намериш качествени кадри“, обяснява Теодора Атанасова, мениджър на кафене.

Собствениците на заведения все по-често прибягват до наемане на чужденци, въпреки по-дългите и сложни процедури.

"Около 10% от служителите ни са от Непал. Самата процедура по наемане отнема време, но след като пристигнат, адаптацията е бърза. Те се сработват добре с екипа и учат менюто много бързо“, казва Силвия Георгиева, собственик на ресторант.

Процесът по наемане на работници от трети страни често е свързан с бюрокрация, забавяния и допълнителни разходи. Работодателите трябва да осигурят документи, настаняване и понякога обучение, което изисква време и ресурси.

От друга страна, работниците се изправят пред предизвикателства като адаптация към нова култура, различни трудови практики и социална среда.

Според проф. Румен Драганов от Института за анализи и оценки на туризма, през миналата година в България са работили около 11 000 чуждестранни служители в сектора.

"Има установен механизъм за привличане на работници, особено за позиции в ‘бекстейджа’ – в кухните. Работодателите, които вече имат опит с кадри от страни като Киргизстан, Непал, Индия и Виетнам, знаят как да организират процеса ефективно“, посочва той.

Очакванията са недостигът на кадри да продължи и през тази година, което ще засили зависимостта от чуждестранна работна ръка.

Въпреки нарастващия дял на чуждестранните служители, бизнесът остава единодушен, че най-добрият сценарий е да разчита на български кадри. Разминаването между очакванията на работодатели и служители обаче се задълбочава - както по отношение на заплащането, така и на условията на труд.

Така ресторантьорският сектор се оказва в ситуация, в която трябва да балансира между недостига на местна работна ръка и необходимостта от интеграция на чуждестранни служители - процес, който ще продължи да оформя облика на бранша през следващите години.